23 jul 2006, 0:41

В тишината с мене остани

  Poesía
192 0 32
Цигулката ти нежно е запяла,
проблясва пламъка на свещ
и в тази приказна омая
долавям тихия копнеж
на нашите сърца,които
танцуват танца на страстта,
а времето от чувствата пропито
край нас разстлало е нощта.
Ръката ти докосва мойто рамо,
потръпва то от допира със теб
и в този миг вълшебен само
знам -пътят ни напред е лек.
Но ето че свещта угасна,
разстила мрак над нас нощта
и сякаш някаква угроза
към нас протяга пипала.
Но аз съм тук и пазя светлината
от огъня във моите гърди.
Не бързай да си тръгваш в тъмнината,
в тишината с мене остани!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • поздравче, докосва струните
  • Браво , Лъки! Много ми хареса!
  • Сполучлив опит за разкриване на съдържанието на тишината като единство на топлината и светлината, което разкрива логиката на преживяването.
    Поздрав!
  • Прекрасно звънти стиха ти Роси. Красив и нежен!
    Поздрави мила и много обич и усмивки
  • Хубаво е, че го публикува като самостоятелен стих, Роси. Заслужава си - много е красиво.