15 jun 2006, 11:08

Вдигам тост за нашата раздяла

  Poesía
184 0 20
За нашата раздяла нека вдигнем тост.
Нека пием за началото но нов - по-добър живот!
Чашите са до горе пълни,
а душите наши опустяват...
Чувствата пред съдбата са безмълвни,
те във спомена за нас остават...
Мъката чете се във очите,
но умело прикриваме я със суета.
Страх от самота напира пак в гърдите...
Със теб ще си отиде и част от моята душа...
Но тъй решила е съдбата - за кратък миг пътищата да се пресекат...
За кратък миг...
Но душите още дълго от любов ще пламтят...
Последен танц, целувка - нежна и неповторима...
Край на една незабравима любов...
Ех, съдба!
Последно "Сбогом!",
гласът ти топъл се чува в неизбежната тъма: "Обичам те!"

Защо е тъй безмилостна съдбата?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios