31 may 2004, 1:06

Вечен враг

  Poesía
192 0 2
Вечен враг Мразя те , Любов , и плача аз за теб. Ръката ти студена докосна се до мен. Подпали се искра, изагснала от самота. Вече не търпя твоята лъжа, родена от страстта, живяла с Вечността. Поглед на змия, примамена от сладостта, пронизва ме,за да забравя завианги греха - роден сам в нощта, под силната луна, безпомощна да ми помогне в битката със Любовта. Мразя те , Любов , и никога не ще забравя усмивката ти зла, забравила за обичта... дек.2003г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Златева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми. Поздравления! Идеята е добра и е представено с пестеливи изразни средства. Звучи истинско, сякаш е написано от дълбоко лично разочарование.Браво!
  • Хареса ми. Поздравления! Идеята е добра и е представено с пестеливи изразни средства. Звучи истинско, сякаш е написано от дълбоко лично разочарование.Браво!