27 ene 2006, 21:08

Вехт спомен

  Poesía
245 0 10
На стария диван, потънал в прах,
седеше вехт спомен с китара в ръка,
китара напукана с олющени струни,
а по между им ехти тишина.

До прозореца мръсен, олющен,
отдавна затворил очи
седеше вехт спомен,загледан навън-
нови хора, нов свят и мечти.

Сива сграда, тясна стая
зад заключена, гнила врата
ридае вехт спомен с горчиви сълзи,
мъртво минало, мъртва душа.

Ще остане китарата няма,
не изсвирила последните ноти,
ще остане прозорецът сляп
наблюдател човешки животи.

А отпуснато в нови мечти
ново слънце навънка изгрява,
ще огрее лицето на спомен,
гинещ бавно в тежка забрава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никифор Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • МНОГО,МНОГО ДОБРО! Много ми напомня на "Стопанина замина за Америка" на Атанас Далчев. Прочети го ще ти хареса!
  • много е потискащо , което е хубавото, защото буди емоции голяма 6-ца
  • Отново го прочетох.. Просто не мога да не споделя пак колко много ми харесва... Обичам това стихотворение. Поклон и благодарност, че си го сътворил!
  • Кой олигофрен (без извинение) е поставил 3 на произведението?! Това е едно от най-добрите стихотворения, които съм чела!
    "Ще остане китарата няма... / Ще остане прозореца сляп". Тъжно е... 6!
  • Благодаря ти!