5 may 2006, 9:14

Влажни очи

  Poesía
178 0 26

/ На всички изоставени дечица по детските домове /<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

 

         Милички, мънички, тъжни дечица

         с тези големи и влажни очи

         как може детската, нежна ръчица

         някой да пусне и тръгне с лъжи.

 

        

         Колко ли болка в душиците клети

         има - преглъщайки залъка сух.

         Колко мечти и надежди отнети .
         тъй са пречупили детския дух.

 

 

        Как да помилвам душа ви ранена,

         като очите ми пълнят реки.

         Как да ви гушна с усмивка пленена,

         като в сърцето ми рана кърви.

 

         Сладички мои, самотни дечица

малко надежда остана ми, знам.

Нея ще мога, наместо корица

и сладко от обич, днес да ви дам.

 

Но знайте прекрасни, мънички мои,

утре ще грейне по – слънчев денят,

ваште сърца ще открият простори

и дом по – красив ще бъде светът!

 

/ 12.04.2006 г ./

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поли Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стана ми тъжно,мила!Но ми харесва оптимизма ти! Поздрави от мен и Варна! (6)
  • Петинка извини ме, но чак сега видях този отзив.
    Благодаря ти сърдечно мила.
    Радвам се, че прочете този мой стих.
    Бъди обичана и щастлива и прегръдки
  • Тъжно е да. Благодаря Мая!
  • Благодаря Ви!
    От сърце!
  • Един от любимите ми поети е Вапцаров, а неговото стихотворение "Не бойте се, деца" съм го сънувала. Звучи ми толкова актуално и днес.
    Благодаря Ви за съпричастието и за това, че прочетохте този мой стих.