Влюбена жена
Погледни в очите ми, не съм светица,
а магьосница съм, дивна чародейка.
С мечти ожарени, треперещи за обич,
сред синкавия пламък във огнището.
Как искам да те галя с парещите длани,
любов, изкачвай ме с небесни стъпала.
Водопад от чувства в шепите събрани,
стаила в себе си въздишката на пролетта.
Ела, със мен сред дъхави поляни
сърцата наши с обич са преплетени,
стоя пред прага на очакванията
с надежди, вперени във вечността...
Не, наистина, не съм светица!
Аз съм просто влюбена жена...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Илиева Todos los derechos reservados
