19 ago 2006, 23:59

Време..за обич

  Poesía
194 0 42

Искаш... И идваш...
Искам... И влизаш...

По ъглите..
старите спомени
чакат причастие.
Но южния вятър,
докоснал телата ни,
следващи мигове носи.
С горещо езиче,
пламъкът трепкащ,
проектира усмивка...
...и вяра...
за да я случим.

Искаш
да бъдеш със мен.
Подаряваш ми време.
Искам
да бъда със теб.
Втъкавам
във времето обич.

Колко тържествен
е този момент!
Празник е!
Не свирете тревога!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николинка Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми допада това, че връща хората към това позабравено чувство любов. Благодаря за оптимистичния коментар за моето произведение
  • Здравей,Димана!
    Срещите ни с любовта/нека така се изразя/са многолики и това до известна степен изкривява представата ни за нея..Не винаги се върви по отъпкани пътеки..
    А що се отнася до твоя текст..хареса ми идеята,която криволичейки между нещата, сама себе си утвърждава..
    Благодаря ти за коментара!
    Поздрав!
  • Благодаря ти,Веси!
    То всъщност така си стоят нещата..
    Поздрав!
  • Благодаря ви!
    Поздрав!
  • Здравей,Петя!
    Нека!..Затова сега се уча да празнувам..
    Благодаря ти за пожеланието!
    Поздрав!