17 feb 2005, 12:25

Времето наперено думички шепти

  Poesía
119 0 12
Времето наперено думички шепти - с глас на чародей - заклинание реди. Могъщите слова полека избледняват тихо, тихо в мрака се явяват. Златните орли се реят в небесата и облаците порят тъй във мрака. Светлината искат да открият да я върнат на душата - търсят, търсят. Но мъглите ще я крият - ще я скътат те във мрака и във самота ще я обвият, вдън земя ще я затрият на върха на някоя скала далеч от всички небеса през десет язовира в кладенец “Надежда” - та от там вода да пият тварите пустинни надеждата всекиму нужна скръбта от никой нежелана. ТИК! ТАК! ТИК! ТАК! ТИК! ТАК! Часовникът тик-така безкраен страж Времето не спира своя марш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Попов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ам мииии права си но всичко е до това дали си тук и сега или си някъде и някога аз предпочитам да не му обръщам голямо внимание то си знае работата и не мож му се бърка...
  • Дам нека си тиктака я насън, я на яве
  • Хехе и аз се радвам, че харесваш стиховете ми Като сам не ги харесвам, поне ти да ги харесаш
  • Бе то наяве по добре,
    ама де такова щастие )
  • Хубав звън тиктака времето като насън