19 jun 2006, 20:49

Времето заличава всичко

  Poesía
193 0 6

Безкеайно влюбена в тебе бях.
И когато ти си тръгна, за малко не умрях.
Но когато вчера те видях
нищо в мен не трепна,
нямаше я старата искра.
За мене ти бе всичко,
за мене бе живот,
но разбирам,
че няма нищо вечно.
Разбрах го вчера,
когато те видях.
Дали наистина любов туй беше?
Дали аз влюбена в тебе бях?
Дано не е било любов, се моля,
че тогава не е вечна тя
и времето заличава всичко,
дори и нея - любовта.
Щом нея то заличава,
тогава времето ще заличи и нас,
а защо живеем ние тогава,
щом няма да остане нищичко след нас.
 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • права си времето заличажа всичко:Дано не е било любов, се моля,
    че тогава не е вечна тя
    наистина не е вечна,което е жалко.... 6 от мен
  • ...живот!
    Браво за стиха!
  • Леле!...Направо чух и дайретата!
    Чалгия.
    Как ви хрумват такива неща-не знам!
    Двойката е от мен.
  • права си времето заличажа всичко:Дано не е било любов, се моля,
    че тогава не е вечна тя
    наистина не е вечна,което е жалко.... 6 от мен
  • ...живот!
    Браво за стиха!