Все по-малко
Все по-малко
Все по-малко стават нещата,
които ме изненадват.
Казват: Тя зрелостта, мъдрата
вече си казва думата -
не останах с душа на дете.
Все по-малко стават нещата,
които ме нараняват.
Казват: Въпрос на практика -
с времето свиква се с болката,
прагът и все по-високо вдигал се.
Все по-малко стават нещата,
които ми липсват, които обичам, които ме трогват...
Уморих се, ужасно е.
А това равнодушното и претръпнало пред мен -
живот ли е ?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Георгиева Todos los derechos reservados
