Вълната на морето
Вълните се сливаха с крайбрежните води
по силни от морските прибои
една вълна сред тях бе ти
потънала в морските окови.
Вятърът играеше с моите коси,
и пееше тиха, нежна песен,
че нейде там сега си ти,
студена като късна есен.
Напусна ти живота млада,
загуби се в морските дълбини,
но споменът за теб ще бъде вечен
тлеещ в моите очи.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Роси Антонова Todos los derechos reservados
