4 jul 2006, 14:56

Въпрос

  Poesía
163 0 52

 

 

Към лудостта, от болка устремена?

Нали прекъснах този бяг,

макар че пак си раздвоена

в душата нежна като първи сняг?!

 

А огънят? Нали го аз разпалих

и няма вече да замре,

че тез коси ги дълго галих,

а те и днес ухаят на море?!

 

Нали затуй, когато срещаме очи,

в гърдите ни избухва страст

и тръпнем в техните лъчи,

които са за нас любовна власт?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • прекрасно е!много страст има в него!поздрав
  • Поли, подредих текстовете ни в статия, в която е и отговорът ми на последния ти текст.
    Поздрав!
  • Към Златка:

    В случая е налице поетичен диалог, даващ нови възможности. Дано Поли отчете това?!
    Поздрав!
  • Поли,
    Двата текста имат обща нишка и това е радващото.
    Поздрав!
  • Говориш вече със съмнение
    и то е точната ни мяра
    на общото ни притеснение,
    в което разцъфтява вяра,
    макар че твоята сълза горчива
    припламва често в окото
    и път в сърцето ми извива,
    когато в мене гледа то - горкото!
    А там, в таз искра
    съзирам, че е влюбено сърцето
    и има то съдба добра,
    но как да разбере това, което
    го мъчи и дори си плаче
    и мисли, че е клето
    в съдба на молещо сираче,
    оплакващо в себе си детето.