15 ago 2006, 12:42

За четене

  Poesía
109 0 18

Написах го по повод на "развихрилата се буря" от незаслужено ниски оценки, поставени на най-добрите творби!!!

На всички, които споделят моето възмущение се извинявам, че стихът ми не е с голяма художествена стойност.
Благодаря, ако сте го прочели!

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

 

Когато си белязан от съдбата

да имаш дарба и талант,

за да разпръскваш светлината

и да раздаваш своя плам,

когато твоите слова са проходи

във непристъпната гора

и мислите ти правят поход

до  най-далечните места,

когато от душата си голяма

си огън стъкнал във нощта

та скитащите да огряваш

премръзнали от нищета -

тогава и да ти завиди някой

и да те хули с клевети -

дори да ти измисли прякор

и в гордост да те набеди,

да чака миг да се обърнеш

и с нож в гърба да те рани -

тогава пак не се огъвай,

а в своя пламък изгори.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жана Китова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав ти е стиха, Жана! Поздрав!
  • Чудесен стих!Много ми хареса!
    Ваяко нещо е подтик,изискващо адекватна реакция.И двойките,в случая са тъкмо това.Защо да се сърдим на тези дето ги пишат,след като се явяват причина за създаването на много добри текстове?..
    Поздрав!
  • браво, Жана! стихотворението ти е много хубаво
  • тогава пак не се огъвай,
    а в своя пламък изгори.

    Прави са Христо и Мая-злобата няма почивен ден!
    Поздрави за и стиха ти,стилен е!
  • На някои единственото занимание им е да влязат в сайта и да оценят " достойно" много автори. Без дори да четат. Не им обръщай внимание, те не знаят колко са жалки в своята злоба.
    Стихът ти е чудесен, Жана!!! Поздрави!!!