18 jun 2006, 10:14

за невъзможните-възможни неща

  Poesía
109 0 6

За невъзможните неща в живота
ще ти напиша много стихове.
Как пламъкът угасва кротко,
в очите на умиращо сърце.

Как устремени към звездите,
човешки погледи не спят:
до там единствено мечтите
научени са да летят.

Как ти обръща гръб приятел,
да не погледне никога назад.
Как като изгубен във гората
търсиш път към своя свят.

И няма сам какво да сториш,
животът винаги е бил суров.
Единствено си струва да се бориш
за невъзможната любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios