Заблуда
Живял съм във заблуда,
живял съм във лъжа,
и таз година като другите отмина
със много болка и тъга.
Аз мислех си, че съм я срещнал,
че съм докоснал нея със ръце.
Аз мислех, че ще бъде моя,
но уви сгреших.
Не беше моя, и никога не ще да бъде,
отива си и няма да се върне,
отива си от мен сега,
отива си от мене любовта.
Как може в този свят да има,
толкова коварство и лъжа,
как може в този свят да има,
такива хора без сърца.
А моето сърце е тъй голямо,
но никой няма да го види.
То тъжно е и плаче и ридае
и в тази нощ оставя дири.
Как може този свят да бъде,
така безмилостно жесток,
как искам всичко аз да имам,
но най-напред да имам силната любов.
Не мога и не искам да повярвам,
че всичко туй се случва с мен,
аз взех сериозно да си мисля,
че ще остана вечния ерген.
Не ще се в мене никой влюби,
ни днес ни утре, нито нивга.
И туй сърце отново ще ридае
във сълзи и във вечен мрак.
И туй сърце така голямо,
не ще го никой разбере,
че искало е някой да обича,
и да люби като от сърце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Димитров Todos los derechos reservados
