22 jul 2004, 12:22

Заровени бисери

  Poesía
206 0 6

Шепа прашинки събирам
сякаш дават живот...,
в тези трохички намирам
капчици вярна любов.

Скрити,в душата прибрани,
пазени бисери в нас.
Чувствата стриктно подбрани
даващи толкова власт.

Шепи в гръдта пак съм свила,
стискам в юмруци ръце.
Тези заровени бисери бих подарила,
за да те върна при мене поне!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • обичащият е готов само да дава ,без да получава...
  • Ако тези бисери са любовта ти,то ти си готова да се разделиш с нея,само за да го върнеш при теб.Бях чел някъде,че истинската любов не иска нищо ж замяна,че истински обичашу
  • Благодаря за оценките!Радвам се,че ви харесва!
    Трудно е да се живее с любовта,защото след нея остават рани,но ако я няма не виждам смисъл да съществуваме.Не говоря само за любов м/у двама влюбени,а и за любовта м/у приятели,роднини,деца.За да я има е трябвало да е така.
    Всеки носи заровени бисери в себе си.Ужасното е ако тези чуства са на омраза и гнав.
  • обичащият е готов само да дава ,без да получава...
  • Ако тези бисери са любовта ти,то ти си готова да се разделиш с нея,само за да го върнеш при теб.Бях чел някъде,че истинската любов не иска нищо ж замяна,че истински обичашу