8 ago 2006, 10:23

Защо не знам...

  Poesía
104 0 8
ЗАЩО НЕ ЗНАМ...
/Посвещава се на един приятел/

Защо не знам,
Защо не знам!?
Какво да правя със живота?
За мене той е като лилията водна -
в ръцете ми увяхва,
а не знам
какво, какво и как да го постигна...
Презират те приятели
и врагове злорадстват...

Любов избягва те,
коварни страсти те обрамчват,
Косите ти сивеят,
светът се срива,
тротоарите треперят,
сърце се свива
във люта горест и покруса...

Светът е лош и хората са подли
а аз,
а аз съм трижди по-проклет...

И тъй, събудих се приятелю
на езерния бряг
високо в планината,
кошмара страховит забравил,
към слънцето отправил взор...

И сам самин съм още пак,
спокойствието с трудности намирам,
във самота обгърнат съм,
кат` езерна вода:
студена, снежна, синя глъбина...
Но болката забравил...
Защото бе до мене,
с другарско рамо продкрепи ме -
приятел в тъмнината,
другар във пустотата...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Перпелиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прави сте - това "беден" не е на място,
    трябва да го редактирам.
    Поздрави и на вас!
  • Богат си,щом имаш до себе си приятелско рамо!
    Пази и го подкрепяй и ти!
    Поздрави!
  • Богат и щастлив, бих добавила, защото с такъв приятел щастието се намира и два пъти се чувства...!Поздрав!
  • Мда, хубаво е когато има някой друг освен теб в пустотата...
    Много ми харесва стихът ти, чете се на един дъх!
  • Прави сте - това "беден" не е на място,
    трябва да го редактирам.
    Поздрави и на вас!