Затвор от болка
Затворен в клетка от лъжи и самота,
стени корави, наслоени с мъка,
тъга просмуква се във моята душа,
затворен съм... без никаква пролука.
Затвор студен, без лъч от светлина,
тупти сърцето все по бавно.
Изгасва... Краят ли е това?
Очи от болката притварям плавно.
Тръгвам си от вас и от света
оставям само тялото горещо
и питам ви кой спомена,
че любовта била прекрасно нещо?...
П.С.: Това произведение никак не е ритмично, но го писах по една песен. Имам си оправдание :)
стени корави, наслоени с мъка,
тъга просмуква се във моята душа,
затворен съм... без никаква пролука.
Затвор студен, без лъч от светлина,
тупти сърцето все по бавно.
Изгасва... Краят ли е това?
Очи от болката притварям плавно.
Тръгвам си от вас и от света
оставям само тялото горещо
и питам ви кой спомена,
че любовта била прекрасно нещо?...
П.С.: Това произведение никак не е ритмично, но го писах по една песен. Имам си оправдание :)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борислав Попов Todos los derechos reservados
!Още повече бих направила една асоциация с конкретно негово произведение,което е възлово в неговия и творчески и житейски път ,за да не ставам досадна няма да обеснявам точно зящо ,който е заинтересован ще намери и автобиографията му и критиките за него и ще си обясни точно защо.но ще си позволя да го цитирам,за да можете без обяснения да разберете (може би)защо ги почуствах толкова близки двете произведения.Без да се обиждаш,има още доста докато постигнеш майсторството и емоциалността на Яворов,но си на прав път!Много ми допадна написаното от теб
