6 ago 2005, 13:02

Завесите

  Poesía
138 0 10

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Завесите

Движението на времето през завесите

Може да ни каже толкова неща за себе си.

Езеро криещо спомени

                                        и стари върби

                              и игаещи деца,

Краката на змиите увити в корените на върба

                                    впита

в зелените очи на водата.

Движението на времето през завесите

отвъд планините

                                  ни връща

Деца сред клоните, дишащи прах

На ръба хоризонтали, вертикали,

                                            завеси и зъбери

непрестанно се присягат към

сянката на времето - бетонна колона

в пясъците и калта –  молози

                                           на настоящето

Движението през завесите е непрестанно.

Държиш ме за ръка и вървим

може би в пустинята сред кактуси,

А може би на някъде през пощада ще

видя наново детето, което искаше от мен.

Като щурец в пясъка.

Движението през завесите е от пясък...

Времето е безспирно, но има завеси,

                                              които го делят.

Може би хората са ги изплели...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарко Дони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За мен си е твърда 4. Отново неясно и замазано, неточна символика. Какъв щурец - какъв пясък - какво сравнение е това за "детето, което ще видиш през площада, което тя ти е искала"? Абсолютен анахронизъм, това в медицинските среди наричаме паралогика, характерна за хиперстенната форма на манийната депресия от шизоиден тип!
  • Страхотно е, много ми допада! 6
  • харесва ми,много е философско,най-много ми харесва краят.
  • на снобиика ми понамирисва...
  • Нито е "снобийка" нито е философско, или поне не съм искал да бъде.