Зависима
На ръба аз стоя сама
и те търся в гъстата мъгла
Ти си ми спасението от света
и протягаш пак кам мен ръка!
Бавно вдишвам те и пак
звездите скриват се от мрак
И чувам гласовете зли,
а душата ми кърви,кърви...
Виждам болка и омраза
и от мрака искам да изляза,
но белязана съм с твойто име
и през сълзи викам "спаси ме"
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
