21 oct 2004, 1:08

Зелената ограда

  Poesía
161 0 6
В памет на дядо

Зелената ограда
обрамчила двора-
и липата,
      и сливата,
           и черешата,
                 и къщата
с прашни керемиди,
е била винаги зелена-
и сред белотата на зимата
и в прегръдката на люляците...
Некрологът
тъжно се смее
на Зеленото 
на зелената ограда
Вятърът 
тихо го отлепва.
А боята
се люпи от болка.

1989г. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Райкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios