Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

Слънчевия дъжд се сипе в безпорядък 🇧🇬

Слънчевия дъжд се сипе в безпорядък,
в Елипсата на тихата Болка,
в капките кръв по синята Трева
и безличието на тайните в Числата,
и там сред черните Цветя. ...

AmazonkA

Poesía

2005-03-18T13:51:41+02:00 158 6

Насищане 🇧🇬

Насити се на мойте ласки.
Омръзна ти да бъдеш с мен.
А моята любов защо не гасне?
Нима обичам повече от теб?
Кажи - аз дадох прекалено много ...

Rumi

Poesía

2005-03-18T13:37:48+02:00 128 2

*** 🇧🇬

Аз мислех, че от тука ще е лесно,
нали обичам и съм вярна аз,
нали желаеш ме и ти горещо...
но как е трудно всичко между нас.
Аз мислех, че любов ми стига, ...

Rumi

Poesía

2005-03-18T13:32:05+02:00 138 6

Копнеж за обич 🇧🇬

В деня, когато ме обикнеш до полуда,
в часа, когато пожелаеш ме безмер,
в минутата на страстната целувка,
в мига, когато си изцяло с мен.
Във мислите, когато закълнеш се в мене ...

Rumi

Poesía

2005-03-18T13:26:09+02:00 159 2

* * * 🇧🇬

Тази нощ на мойто рамо бяло ангелче се появи.
Лекичко целуна моите устни и прошепна -
"Моля те, не ме оставяй ти!"
Истински ли беше този ангел?
Кой го прати? ...

ani4ka

Poesía

2005-03-18T13:04:34+02:00 170

* * * 🇧🇬

Когато всичко е сиво
и няма капка светлина.
Когато нещичко умира,
а едва ли някой знае за това.
Когато обичаш безкрайно ...

ani4ka

Poesía

2005-03-18T12:54:39+02:00 142 2

Копнеж 🇧🇬

Виждам болката в очите, усещам я в думите.
Докосвам те и сякаш времето спира
и всичко лошо в мен умира.
Целувам те и забравям за всички малки неща.
Прегръщам те и усещам ...

ani4ka

Poesía

2005-03-18T12:40:21+02:00 188 4

Край 🇧🇬

Пропаста е тъй голяма,
а обърна ли се изход няма.
Блясъкът в очите спира.
Дъхът замира.
Тялото умира. ...

ani4ka

Poesía

2005-03-18T12:29:21+02:00 176 6

* * * 🇧🇬

Фалшиво живеем,
във свят от лъжи..
Взаимно се мамим
и много боли.
Понякога плачем, ...

Ния

Poesía

2005-03-18T11:24:18+02:00 134

Кога съм остарял? Задъхах се по стълбите. 🇧🇬

Кога съм остарял? Задъхах се по стълбите.
И спрях, облегнат на прозореца... Аритмия.
А вън е пролет, бухнали в зелено
дърветата ликуват неприлично весели.
Кога се уморих? В началото на стълбата... ...

писателче

Poesía

2005-03-18T09:27:13+02:00 182 14

Селско гробище, като кости са бели гробовете 🇧🇬

Селско гробище, като кости са бели гробовете.
Натежали от влага, врани плъзгат криле над поляните.
Мина стара каручка, дигна прах, той се посипа над тръните
пълни с хлъзгави гущери и следи от кози, отишли под сенките.
Две стари жени махат с ръце към небето и вият прегракнало. ...

писателче

Poesía

2005-03-18T09:26:11+02:00 123 10

Какво му е великото на Г-н.Размисъл?! 🇧🇬

Нека да започнем отначало...
Всичко в нас върти се без посока
и осиновени сме завинаги от Великата Безкрайност!
Тя е нашата мащеха.
Тя ще ни кърми, дори, когато се допираме с бели коси до гръдта й. ...

moritz_

Poesía

2005-03-18T02:09:20+02:00 160 8

Тананикащи мисли 🇧🇬

1.
Вратата е отворена.
Прозорците ни
нощем
се целуват, ...

joanna_vas

Poesía

2005-03-18T00:22:12+02:00 161 20

По мидените устни на деня 🇧🇬

По мидените устни на деня
се стичат
мигове от капчици солени,
а пък
кораловият остров от съня ...

joanna_vas

Poesía

2005-03-18T00:18:47+02:00 146 14

Умираща душа 🇧🇬

Навсякъде е само една
безмълвна тишина,
а моята душа,
бавно отива си във самота.
А къде си ти, ...

Vladi_89

Poesía

2005-03-17T22:26:24+02:00 169 6

Начало 🇧🇬

Денят се ражда в морска тишина
със позлатените отблясъци на плажа,
водата бърза в свойта самота
легендите си да разкаже.
Вълните идват и си тръгват пак ...

kukudiva

Poesía

2005-03-17T21:26:21+02:00 155

На сбогуване 🇧🇬

На сбогуване
Ако ми беше казала, че ме обичаш,
спокойно бъдещето бих дочакал
до оня миг, когато ще възкръсне
от пепелта нетленна, като феникс, ...

shravac

Poesía

2005-03-17T20:49:53+02:00 178 18

"Любовта ми е птица" 🇧🇬

"Любовта ми е птица"
Вземи ми снимката, на хиляди я нарежи.
Върни ми спомена, макар и черно-бял.
Събери си в куфари всичките лъжи.
Сгъни одеалото, под което аз съм спял. ...

adonis

Poesía

2005-03-17T20:49:22+02:00 126

В тишината на нощта… 🇧🇬

В тишината на нощта…
Когато ангелите в бели дрехи спят
и светят празнично самотни булеварди.
Аз протягам длан…И сякаш вятър пролетен и чист.
Те погалвам… ...

писателче

Poesía

2005-03-17T18:55:58+02:00 132 6

Отиде си...Отиваш... 🇧🇬

Отиде си…Отиваш
там някъде, при някой. Дано да го обичаш.
Дано да имате деца, цветя, дано да те обичат
и той да е красив, и млад…И нежен, както мене.
…Ще бъде хубаво, ще бъде страшно мило ...

писателче

Poesía

2005-03-17T18:54:17+02:00 180 12

Без теб! 🇧🇬

Отново настъпва нощта, сърцето е само сега!
Хукват спомени пак, но в душата ми е мрак.
Отчаяна искам да те зърна - с ръце и очи да те прегърна,
за никого и нищо на света никога няма да те заменя!

SaVe_Me

Poesía

2005-03-17T18:53:09+02:00 193 2

Обичам те 🇧🇬

Обичам те...Какво да правя?
Искам те и страстно те желая.
Любовта си ти ми дай
и бъди със мен докрай.
Прегърни ме силно ти, ...

SaVe_Me

Poesía

2005-03-17T18:51:12+02:00 230

*** 🇧🇬

Въпросът за любовта е деликатен,
но внася емоции в душата
и я кара да предчувства
ренесансови промени...

SaVe_Me

Poesía

2005-03-17T18:48:04+02:00 102

Наказание 🇧🇬

Нима си мислиш, че съм камък -
самотен, тъжен и студен
или пък изоставен замък -
безмълвен, празен, уморен?
И аз обичам да се смея, ...

SaVe_Me

Poesía

2005-03-17T18:44:25+02:00 129 2

Равносметка 🇧🇬

Вчера: Нямаше крила, ни нищо.
Бях малка, зелена трева.
Очите вярваха на всичко,
дори на бистрата вода.
Днес: Сълзите от очите ще избърша, ...

Amely

Poesía

2005-03-17T16:37:45+02:00 167 8

Спомен 🇧🇬

След последната капка на пролетен дъжд
отново ще видим в небето дъгата
и с нея в ума ми нахлу неведнъж
споменът свиден, скрила в душата.
Две сълзи ще проронят и мойте очи - ...

desi nova

Poesía

2005-03-17T09:41:25+02:00 195 6

Обичаш ли ме? 🇧🇬

Чувствам се така объркан
и далече от реалноста.
Чувствам, че ще се побъркам
и, че вечно нещо бъркам,
и безгрешен пак греша. ...

ezko

Poesía

2005-03-17T00:14:49+02:00 226 6

Малкото детенце на съдбата 🇧🇬

Дори и дяволът да се прекръсти,
дори със нежни пръсти гроба ми да риеш,
не ще ти нищо в него да откриеш!
А малкото детенце на съдбата,
момичето красиво със душата, ...

^Azrael^

Poesía

2005-03-16T23:48:29+02:00 296 20

Покой 🇧🇬

Лежи момиче насред улицата пуста
съвсем само, в кръв обляно.
По бледото лице сълза се стича,
а то седи от мисли обладано.
"Върви момичето по безкрайната пътека ...

Хейсеа

Poesía

2005-03-16T18:07:21+02:00 157 2

Единствено за теб, съпруже 🇧🇬

Кафе, бар, песента любима.
Скъпа, за теб е моето “Free Me”.
Топлота, тиха нежност...
Любов в очите ти чета
устните мълчат... ...

lilium

Poesía

2005-03-16T16:48:07+02:00 162 2

Измамната любов 🇧🇬

Измамната любов
Времето спира, сърцето умира
Смисъл то не намира,
да продължи да пулсира.
Сълза от мъка в мен извира, ...

katti_g

Poesía

2005-03-16T16:38:29+02:00 194 2

Какво е омраза? 🇧🇬

Какво е омраза?
Изпитвал ли си някога омраза,
която да те кара да гориш?
Усещал ли си жаждата, която те изгаря
и молиш се да отмъстиш? ...

katti_g

Poesía

2005-03-16T16:33:35+02:00 152 2

Огънят на любовта 🇧🇬

Всичко казват е любов.
Казват, тя е нашият живот.
Но смея да твърдя
обратната страна,
дори за някой да греша. ...

Vladi_89

Poesía

2005-03-16T16:28:56+02:00 214 12

Нощна приказка 🇧🇬

Студените звезди отново с мен са,
а сънят е някъде далеч!
Единствена приятелка луната е,
а аз говоря си тихо със самотата.
Нощта е толкова красива, ...

beb4o

Poesía

2005-03-16T16:18:41+02:00 152

Раздвоение 2 🇧🇬

Той отново не видя сълзите ми,
както винаги пропусна любовта,
в моите очи тъгата синя
той никога не е разбирал.
А ти отново подаде ми ръка. ...

beb4o

Poesía

2005-03-16T16:07:35+02:00 126

Раздвоение 1 🇧🇬

Твоя поглед събужда ме в нощта,
твоите прегръдки ме привличат всеки ден.
В твоето сърце си търся аз
малко място за моята душа.
Но в дните ми е той. ...

beb4o

Poesía

2005-03-16T15:33:16+02:00 110

Реката 🇧🇬

Изворът игриво търси
път сред скалите.
Дете се усмихва
в бистрите води.
Босите крачета бягат ...

Nadya

Poesía

2005-03-16T15:10:25+02:00 106

заобикалям кръговете 🇧🇬

заобикалям кръговете днес зимата се пука в мълчана пролет а някой шепне на водите под леда и елипси на въздух вдига над неразорани ниви заобикалям кръговете хвърлил миналите дрехи очите на Рила

bogpan

Poesía

2005-03-16T11:34:08+02:00 141 4

Сълза 🇧🇬

Няма вече да те виждам,
а все по-силно ще те искам,
но няма да те имам.
Затова нека се превърна във сълза,
във очите ти да се родя, ...

az

Poesía

2005-03-16T07:13:57+02:00 190

Спомени 🇧🇬

Отдавна вън изгря луната, отдавна слънцето се скри,
отдавна мрак се спусна над гората, отне и нашите мечти.
Отдавна исках аз да те забравя и нов живот за мен да се роди,
но някак болката позната ми върна миналите дни.
Ах, колко ще се скитам, аз не зная ...

Moarein

Poesía

2005-03-16T00:47:40+02:00 194 6