Poesía - poemas de amor, verso blanco, haikus, poesías infantiles

спри сълзите 🇧🇬

Полъх от спомени в душата живей
и пак се потапяш в него,недей!
Той ти носи само тъга,
малко по малко умираш сама.
Не прави грешките отново, ...

mis_ahtopol

Poesía

2005-03-23T11:19:57+02:00 193 2

исках,но не мога 🇧🇬

Пожертвах всичко за теб, себе си дори.
За тебе тихо плачех нощи и дни,
пред теб стоях с поглед студен,
а сърцето плачеше вътре в мен.
Исках да скрия болката голяма ...

mis_ahtopol

Poesía

2005-03-23T11:11:52+02:00 187 2

изгряващата луна 🇧🇬

Морските сини вълни мокрят телата сплотени,
от любов не ме боли и няма сълзи солени.
В любовна прегръдка ни свари изгряващата луна
и тръпна в очакване да ме направиш жена.
Готова съм да бъда твоя. Знам,че ти си за мен. ...

mis_ahtopol

Poesía

2005-03-23T11:02:15+02:00 134 2

ела 🇧🇬

Нима има нещо по-красиво от залеза на морския бряг,
нима ще се почувствам аз щастлива, ако без теб го посрещна пак.
Без теб всичко е различно и тъга има в очите.
Аз още те обичам, ела и върни ми мечтите.
Нека прегърнати на брега залеза да гледаме пак. ...

mis_ahtopol

Poesía

2005-03-23T10:52:07+02:00 182 4

По линията на живота 🇧🇬

В глезена
на гъста борова гора
е скрита
тайнствена врата,
която води ...

joanna_vas

Poesía

2005-03-23T10:37:26+02:00 125 4

* * * 🇧🇬

Пак вали и студено е навън, а в душата ми е мрак.
Питам се сега, как на сърцето си да кажа, че с него Ти се подигра!
Кажи ми как да отговоря, моля те, кажи ми!
Нощ и ден за тебе пита, нощ и ден тебе чака!
Пак вали и по улицата аз вървя, а тъгата от очите ми не слиза... ...

galeto

Poesía

2005-03-23T00:16:32+02:00 123

Продавач на души 🇧🇬

Купуваш и продаваш любови,
търгуваш с невинни човешки души.
Просто така - под тезгяха,
а фактурите - на другата пряка.
Купуваш и продаваш животи, ...

prelestnata

Poesía

2005-03-22T23:13:52+02:00 160 2

Бяло 🇧🇬

В пропастта от тишина изгубена отново е мисълта за теб.
Аз ги чувам, те се връщат, пореден път, отново лек.
Бялата дълбочина е мястото за търсене, намери ме!
Не ме виждаш, с гръб побягваш, хапчета за спомен. НЕ!
Помня цветовете, бялото море с белия плаж, под бял дъжд. ...

adonis

Poesía

2005-03-22T22:07:01+02:00 145 6

Черният ангел 🇧🇬

Знам, в обятията на ангела небесен ще полетиш.
Отлети към по-доброто място, далеч оттук.
А, когато ангелът ни посети
ще те дам без плач
и ще знам, че ме обичаш. ...

adonis

Poesía

2005-03-22T22:03:32+02:00 148 2

Утро бе 🇧🇬

Утро бе.
Слънцето ми се усмихна.
Щастие във вените ми бликна.
Слънцето ми се усмихна
с твоята усмивка, ...

az

Poesía

2005-03-22T19:32:53+02:00 144 4

.... 🇧🇬

Мога да пиша за планината и врабците -
птици сладкодумни
и потоци пъстроструйни,
но много се повтарям,
като слънцето изгрявам. ...

Ендериал

Poesía

2005-03-22T18:50:06+02:00 136

ПРОМЯНА 🇧🇬

Животът продължава,
поне за тебе е така -
на теб подаръци ще дава,
а мен захвърля във прахта.
Най - сетне ще живееш, ...

lollita

Poesía

2005-03-22T17:20:35+02:00 159 2

Добре дошла в сърцето Пролет 🇧🇬

Полепва влажно утринта
по устни, с взор от длан отпили
сме ехо, гласно в песента
на звучни ласки ... нежномили.
В букет събрани до душа ...

joanna_vas

Poesía

2005-03-22T16:04:53+02:00 168 22

Защо... 🇧🇬

Защо във мрака всеки ден се раждаш,
позволявайки им зад гърба ти да се смеят?
Защо сърцето си им даряваш,
позволявайки им за дребни монети да те продават?
Защо така сляпо ги обичаш, ...

AmazonkA

Poesía

2005-03-22T14:58:25+02:00 171 4

Дъждовна обич 🇧🇬

С дъждовни капки обич съм изпрела
пълзящоструйни, тънки влакънца.
И себе си във тях по цвят съм вплела,
като загатване от светли петънца.
Усуквам мисли по оста на сетивата, ...

joanna_vas

Poesía

2005-03-22T10:05:02+02:00 170 20

И понеже 🇧🇬

Прасковите във градината на Боговете светят отново. Нямаше спирка на нашият път. Няма я намерената конска подкова. Остана в покоя на детската плът. Виждам редици от прилепи стройни. Зяпачите днес ще потъпкват мечти. Свободен за хора с дела недостойни напътствам живота си смело почти. Ти си денят ми ...

okcuTokcuH

Poesía

2005-03-22T06:18:55+02:00 177 4

* * * 🇧🇬

Аз виждам във очите ти за голи одеало и искам да съм част от твойто голо тяло. Аз виждам във душата ти на хаоса войската и легионите ми се придвижват към столицата ти богата.

okcuTokcuH

Poesía

2005-03-22T06:17:35+02:00 129 2

Безкрая 🇧🇬

Нощта е тиха,живите спят, а счупените играчки във тъмното вървят. Летят над безкрая изсъхнали листи и разбиват се в рая над бреговете скалисти. Искам да заспивам във твоята стая, а ти да танцуваш за мен над безкрая. А сега изправи се над мене- единствено мое уникално растение. Във моето кино ти си п ...

okcuTokcuH

Poesía

2005-03-22T06:16:08+02:00 131 2

Синтетична любов 🇧🇬

Синтетична любов. Една измислена сянка. Многоъгълен нож. Една красива вакханка. Блян преминал в мечта- детска радост в ръката. Черно слънце.Луна. И графит на стената. Твойте тъжни очи в мен самотата привличат. Кръвожадният в мене мълчи, нереална си, но те обичам! Някой вярвал в света, изгорял е на с ...

okcuTokcuH

Poesía

2005-03-22T06:15:06+02:00 182 2

Тъмно врязало се в ново 🇧🇬

По 7 катетъра проституират
в главите на червените учители по живот.
Учените изядоха своето откритие
и решиха, че лудостта е полезен подход.
Въпросите и отговорите размножаваха ...

okcuTokcuH

Poesía

2005-03-22T06:13:46+02:00 103 2

Обичам те и ти добре го знаеш 🇧🇬

Обичам те и ти добре го знаеш!
Дълго премислях двете прости думи ,
преди на тебе да ги доверя ,
не се равняват и купуват с никакви парични суми ,
но изливат пред твоя милост моята душа . ...

bobyy

Poesía

2005-03-21T20:39:05+02:00 293 4

Взривоопасно 🇧🇬

Сламено - чупливо,
до лудост невротично,
болезнено – игриво,
диаболично!
До безнадеждна пустота ...

daik

Poesía

2005-03-21T20:15:26+02:00 150 2

Твоята прегръдка 🇧🇬

Родна стряха за мен е твоята прегръдка ,
необходима ми е , тъй както на жаден водна глътка !
Топлота ,сигурност ,уют от нея получавам ,
тъй скъпа ми е ,за да преживявам .
Харесва ми как твоите ръце ...

bobyy

Poesía

2005-03-21T19:09:35+02:00 183 2

Както и да е 🇧🇬

Както и да е ,
вече няма смисъл да обяснявам,
няма на кого –
онези на които трябва, не ги интересува,
онези на които не трябва - няма защо. ...

Чинаров

Poesía

2005-03-21T18:32:52+02:00 166 6

* * * 🇧🇬

Забавно е да си сам,
да пиеш за това,
да вдигаш наздравици с призраци -
някои от тях са живи и да,
това е най - забавното ...

Чинаров

Poesía

2005-03-21T18:26:54+02:00 147 8

Защо 🇧🇬

*** Защо се получи така, че станах хирург на миналото си? Нямам нужда от анестезия: безболезнен съм. Само понякога няколко капки кръв.

Чинаров

Poesía

2005-03-21T18:21:31+02:00 169 2

Няма да я бъде тая 🇧🇬

Няма да ме вържеш тук
като бездомно псе.
Не,няма да я бъде тая!
Остави ме Дявола те взел,
остави ме поне да помечтая... ...

prelestnata

Poesía

2005-03-21T16:48:34+02:00 152 4

Може би още си струва... 🇧🇬

Здравей, живот!
Къде ли се срещнахме?
Дали не беше
в ония кривите улички,
капани на завоите сложил? ...

Nadya

Poesía

2005-03-21T15:16:31+02:00 190 12

Черна дупка 🇧🇬

Като черна дупка ти поглъщаш
всичко хубаво и светло.
Само злото ти познаваш,
черно е за тебе всичко земно.
Ти полетя с разперени криле, ...

Хейсеа

Poesía

2005-03-21T15:14:55+02:00 122

* * * 🇧🇬

Когато те срещнах,
видях през очите ти
целия свят.
Когато си тръгвах
целият свят беше изчезнал.

dany

Poesía

2005-03-21T14:50:31+02:00 113 2

Връщам се 🇧🇬

Решавам да си тръгна
и да те забравя,
не ще се сбогувам,
просто те оставям.
Забравям всичко, което ни свързва, ...

mis_ahtopol

Poesía

2005-03-21T14:27:08+02:00 137 2

Многофасетни образи 🇧🇬

Полепват устните по ситноперлената синева
и с топъл дъх насищат до прозрачност вечерта.
Косите букли са на огнедишащите ни слова,
а мислограмите са драконови щрихи в любовта.
Разресани са светлодумията на очи в очите ...

joanna_vas

Poesía

2005-03-21T11:54:04+02:00 91

Безбариерно и хаотично падат звездите 🇧🇬

Безбариерно и хаотично падат звездите,
мигновенно без звук се стопяват:
черни са вече крилете на ангелите...
За шепа искрени сълзи с кръвта си плащат!
Летят тъжно над влажната земя, ...

AmazonkA

Poesía

2005-03-21T10:36:12+02:00 159 8

Преди да тръгна 🇧🇬

Дните се разтварят като порти на параклис,
към тях пристъпвам с цялата си красота.
Върху стените инкрустираният светъл надпис
молитва тиха е, изписана във древността.
Преди да тръгна, на прага тихичко се спирам ...

joanna_vas

Poesía

2005-03-21T09:35:28+02:00 165 8

(На Милен) 🇧🇬

А аз крещях на Бог,
повтаряйки отчаяно името ти ...
Опитвах се да те изтръгна от него
и да те скрия ... за себе си ...
За всички онези, ...

Tourniquet

Poesía

2005-03-21T01:09:07+02:00 192 8

* * * 🇧🇬

Пролет, лято, есен, зима,
година след година.
Времето отлита,
без за миг да спира.
"Закъсняваш ли?"- ...

az

Poesía

2005-03-20T23:41:40+02:00 127

Тръгваме 🇧🇬

Дъждът се стича върху нас
и прикрива този плач.
Този плач породен,
когато любовта си тръгва.
Тръгваме.Последна целувка, ...

az

Poesía

2005-03-20T23:30:22+02:00 157

Обичам 🇧🇬

Обичам трескаво да ме душиш,
със жартиери!
Да крещиш, да светят твоите очи,
фенери.
Да ги насочваш със глава, ...

okcuTokcuH

Poesía

2005-03-20T22:19:55+02:00 182 6

Желание 🇧🇬

Следвам всяка нейна следа.
Тя не го знае.
Щом украся коледната си елха,
ще я поканя да сложи звездичката...

okcuTokcuH

Poesía

2005-03-20T21:37:55+02:00 163

Влакът Празничен 🇧🇬

Пак ме викат в себе си,
уплашени, дебели,
усмивки на безчестни паралели.
Влакът празничен.
Аз клатя сляпо вятъра. ...

okcuTokcuH

Poesía

2005-03-20T21:21:11+02:00 99