Poesía
Вятърът и нощта 🇧🇬
прикрила нежното си румено лице.
Не щеш ли вятъра, разбудил се я мерна
и се подпря на лакти с двете си ръце.
Поспря на млечен път, затихна и с възхита ...
Жива мартеничка 🇧🇬
от хиляди пулсиращи артерии,
усукани в преливащи нюанси
на бяло и червено ...
Сърцето ми е жива мартеничка. ...
Вятър ме повя 🇧🇬
Нощта, ледено притихнала 🇧🇬
Животът не спира 🇧🇬
то няма да е за теб,
а за себе си.
..Ще заплача от страх..
и от ужас. ...
С пръсти разтворени 🇧🇬
и късам с копитцата крехки звънки пространства.
Нощта се разгъва - открита, ефирна и ясна
и с перлен отблясък ... сърце в сърцето израства.
Стръкче трева съм в крило на излитаща птица, ...
Късно 🇧🇬
Думи стари в раните й чоплят.
Ръцете ти - треперещи листа -
не могат нейните ръце да стоплят.
Очите ти - студени капки дъжд ...
Топловърхи искрици 🇧🇬
отпиват от багрите пъстри в нощта.
Следите от устни с дъждовно червило
са стъпки светулчени в твойта ръка.
По листите с капчици лунно мастило ...
В Ада или в Рая 🇧🇬
ще отида след смъртта си,
не знам, ала едно желая -
да подаря на любовта си.
На тебе, ти я заслужаваш, ...
Сърцето ми до теб 🇧🇬
подвижно в неподвижните води ...
В сърцевината му се крие малко пламъче
и изблици на хиляди мечти ...
Сърцето ми е зрънце от любов покълнало ...