Gentiana

Gentiana (Геолина Стефанова)
Nombre Геолина Стефанова
Sigue 0
Seguidores 0
Mis comentarios 152
Comentarios sobre mi 446
Може да остарявам, но отказвам да порасна. Най-тъмно е преди да съмне.
Obras seleccionadas
16 el resultado

Имам...нужда...от теб 🇧🇬

Имам нужда от теб... Но това просто няма значение. Имам нужда от болка, от която дъхът ми да спира почти. Аз съм счупено огледало... Отразявам те... и през мен преминаваш ти. Не плачи... По парчетата стъпвай внимателно. Не искам да те заболи! Имам право да взема цялата болка. Затова ми я остави! В ч ...
Poesía
260 38

Името ти - бавна отрова... 🇧🇬

Името ти пълзи в кръвта ми като бавна отрова и ме вика тихо, подличко и страстно. Не смея да се обърна след себе си. В огледалото виждам теб. Очите ти са моите очи, а през тях гледам в душата ти. От това, което виждам там полудявам и късам дрехите на мислите си, за да направя от тях хвърчила за наши ...
Poesía
119 30

Жадни вселени 🇧🇬

Тихи стъпки... Уморена трева. Върху белия хълбок на мрака ляга сянка на птица. Звезда с писък пада. Аз знам, че ме чакаш. Скрит сред тъмните нощни брези - силует зад кора с цвят на мляко. Губя сили, когато мълчиш и в душата ми впива се драка с пръсти - трънчета, с плодчета - стръв, всяко плодче - от ...
Poesía
105 30

Черна луна 🇧🇬

Черна луна... По дърветата капе греховност. Стенат сенки в нощта. Късат дрехи и плачат... Съдбовно. Няма лунна пътека. Само дива мъглата се стели. Вдишвам нейния дъх. Къс олово сърцето уцелил. Полудявам от страст. Днес Лилит дращи в моята кожа. Как е влязла не знам. Иска май с нелюбов да ме накаже. ...
Poesía
120 22

След шампанското с цитрусов вкус 🇧🇬

Да запалим свещите... Тази вечер съм тъжна и бяла. От сърцето ми рони се прах. Замък пясъчен тихо се разрушава. Пеперуден дъх гали с крила твоите мъжки надменни комплекси. Аз съм просто много нежна жена. Ти го знаеш, но искаш да го забравиш. Най-червената роза ми донеси. Да е тъмна, почти да е черна ...
Poesía
110 8
Más obras