Lss

Nombre Любка Славова

Обикнеш ли поезията - то е за цял живот. Светът зад белия лист хартия е широк, ярък, вълнуващ... Ти го създаваш, ти влагаш в него мечтите и желанията си, споделяш болката и намираш утеха там. Затова понякога ти се струва, че той е почти истински... Помня първия път, когато успях да направя дупчица в белия лист и да надникна в този свят... Усещането беше великолепно... Сега искам да споделя това усещане с Вас. Може би Вие ще харесате света на моята поезия...

Obras seleccionadas

4 el resultado

Понякога 🇧🇬

Понякога, оплетени в паяжината на ежедневието, ние забравяме нашите цели. Понякога, очукани от ударите на живота, се носим безропотно по течението на времето. Понякога, заслепени от гняв и гордост, изричаме незаслужено тежки думи. Понякога, изпълнени с огромно безразличие, отминаваме спокойно чуждат ...

Poesía

2005-10-30T08:47:36+02:00 135 4

Морето и корабът 🇧🇬

Случаен лъч сред тъмни облаци. Разпенващ се от вятъра прибой. Пронизващ вик на буревестник. А корабът се люшка в очакване на бурята... Скалите – ръждясала от водораслите верига – подготвят се за сблъсъка. Вълните – синя бездна, увенчана с пяна – надбягват се със времето. И корабът – с платна като кр ...

Poesía

2005-10-30T08:46:18+02:00 105 2

Изневяра 🇧🇬

ИЗНЕВЯРА Разпилени мисли – есенни листа, валят сред белоснежна тишина. Заспали чувства, звън от камертон, потърсили във времето подслон. Започнат стих и недопята песен, тетрадка, цялата покрита с плесен, мечти, заровени под слой от прах, очаквания, претърпели крах, звезди, сега безмилостно далечни, ...

Poesía

2005-10-30T20:20:51+02:00 132 2

Сън в черно 🇧🇬

СЪН В ЧЕРНО Сънувах сън – под цъфнали липи аз стисках уморените клепачи. А слънцето листата прогори – опита се липата да разплаче. Изгарящите слънчеви лъчи зелената земя изпепелиха. Липата тъжно сухи клони сви. И ето, че роди се черен вихър. А вихърът препусна в пепелта и слънцето закри със облак тъ ...

Poesía

2005-11-04T01:15:54+02:00 95 2

Más obras