Пуполино

Nombre Весела Апостолова

"Не съществува задължение, което ценим по-малко от задължението да бъдем щастливи. По си струва да намериш щастлив мъж или жена, отколкото банкнота от пет фунта." Робърт Луис Стивънсън

Obras seleccionadas

9 el resultado

Жената в последната стая 🇧🇬

Докторе, извади ми сърцето и го дай на жената, която умира в последната стая. Вчера при нея дойде момиченце русо. Отдалече видях как плаче от мъка. Тъжно, с поглед лазурен, с отпуснато рамо, си тръгна, прошепвайки мамо. Дай й го. На мен не ми трябва, а на нея, повярвай, е нужно за двама.

Poesía

2006-08-18T18:01:13+03:00 152 42

Макар и така 🇧🇬

Не разменям любов за омраза, нито буря за слънчеви дни – що животът със обич ми дава, аз понасям без смях и сълзи. Недоволна, доволна – пак жива. Уморена, щастлива – търпя. На живота смъртта не отива – аз съм жива – макар и така!

Poesía

2006-08-31T09:55:28+03:00 137 30

Храм 🇧🇬

Самотна съм. Но не задълго. Аз знам, че тя до мен ще долети, сърцето ще докосне мълком и чуден храм ще съгради. Стените – тънички и бели. безкрайни кули към небето ще летят. Пред портите два ангела красиви на пост любезно ще стоят. Наоколо – морета сини, зелени острови, златиста светлина, божествен ...

Poesía

2006-08-24T13:29:29+03:00 132 30

Ще те чакам, любов 🇧🇬

Ще те чакам, любов, ще те чакам. Ти ще дойдеш, макар и за миг, светлина ще изгрее след мрака и ще шепне най-святия стих. Ще те чакам, любов, ще те чакам уморена, студена, сама. Ще пристигнеш смутена и плаха като слънце над морна гора. Ще те чакам, любов, ще те чакам. Ти ще дойдеш, ще седнеш до мен, ...

Poesía

2006-08-27T14:49:22+03:00 180 32

Самота 🇧🇬

Кога дойде? Не чух те. Не видях те. Кога успя през входната врата да пропълзиш? Нима невидима си, черна, зла русалке, до устните ми устни щом успя за миг да долепиш? И цветните мечти в съня ми скъса като ненужен и нехвален стих. Ти явно си дошла в нощта априлска, къса, за да намериш своя пристан нов ...

Poesía

2006-08-23T16:15:03+03:00 124 22

Más obras