* * *

Преди ден-два ми беше много тягостно ,ей така - такова настроение.не мислих за нищо ,но като се оправих реших да напиша нещичко,та нали тук е за лично творчество и- ако искате четете.

Събудих се и видях,че стаята вече е осветена от утринните слънчеви лъчи.Събудих се и мислите веднага обзеха главата ми.Напоследък не можех да не мисля,винаги се появяваше нещо ,което да занимава вниманието ми ,по едно време смятах,че ще полудея - искаше ми се да не мисля за нищо ,ето така -просто да си седя и да гледам в една точка.Но не ставаше така и дори сега,веднага щом станех те идваха в главата ми.в интерес на истината аз канех тези мисли,защото това бяха мисли за едно момиче.Единствените ми хубави мигове ,когато мислех нещо бяха за това момиче.Още от преди време смятах,че Любовта е единственото реално нещо,ако може да се каже така,на този свят.Че ако станеше нещо ужасно,единствено Любовта ще спаси човек ,в която и да е нейна форма.А сега любовта беше придобила материален образ в моите очи.Едно момиче превърнало се от мечта в реалност,от желание в единствена мисъл.И като се замисля колко мечтаех за това момиче ,направо настръхвам.толкова,че сега,когато е с мен се е превърнала в...блян.Блян ,който превзимаше крепоста на разсъдъкът ми и нямаше изгледи да се отстрани.Не че аз исках - напротив.В този случай постъпвах ,като мазохист и нямах никакво намерение да преча на завоевателя . И попаднах в най-голямата лудост за човешката душа - любовта.Да,лудост ,единствената ,от която човек не желае да се отърве,а иска ако може и още по-луд да стане.
Станах от леглото и се заобличах.След няколко минути и леглото беше оправено .Но нямаше нищо за закуска,бях сам - всички бяха излезли ,затова трябваше сам да си направя нещо .Решението бе да излезна и да си купя нещо.Облякох се и след минути бях на улицата.
Вървях и пак мислех за любовта,за моята любов.Всеки човек има своя любов и дали ще я срещне или не е само въпрос на време.и ще я срещне ,защото всеки трябва да опита от това благо,все още неопорочено от модерни технологии и т.н. А моята любов имаше прекрасни очи ,които ме караха да се чувствам безпомощен.Дори имаше глас ,който ме опияняваше с всяка дума.Чувствах допира й ,който можеше да се сравни единствено с докосване до коприна.какво повече да искам - разговарях си с Любовта.Не,не ме мислете за луд.Любовта си имаше име ,тя беше реален човек ,но за мен няма думи как да я опиша.
Както вървях и се бях унесъл в мислите си едно момче мина покрай мен и леко ме бутна.
-Извинявай,не исках- каза то.Изгледах го за миг - нормално момче,май не беше от квартала.
-Няма проблем - казах набързо и отминах напред.След минути осъзнах,че то ходи след мен.
-Ей,какво има ,защо вървиш след мен! - сопнах се аз и чаках да видя реакцията му.
- Замислен си - започна момчето - нещо е обвзело мисълта ти. Изпаднах в лек ужас - откъде знаеше,че размишлявам ,че изобщо съм в това състояние.Май прекалено явно беше.
-Може и така да е - не мисля,че те интересува.
- Ако смяташ,че така ще постигнеш нещо ,съмнявам се - гледаше ме с черните си очи.
- Кое да постигнаωЗа какво говоришω
- Искаш да кажеш ,че я обичаш налиωИскаш да споделиш мислите си,но смяташ ,че са прекалено отнесени .
- Говориш глупости.Трябва да тръгвам.Откъде знаеше за всичко това!Не мисля,че чак съм говорел на глас....
- Не си говорил на глас.Чух сърцето ти ,а то ми каза достатъчно.
- И какво чуω
-Достатъчно ,за да разбера ,че искаш да говориш ,а не да мислиш.Защо не и кажеш колко я обичашωМислиш ли,че тя не желае да чуе тези думи от от устата ти]Не - тя иска да чуе ,да кажеш колко я обичаш.Това са мисли,които трябва да се споделят,породени са от двама души и трябва да са споделени .Любовта не е едностранна,дори когато не е споделена.А тя те обича.Време е да й покажеш,а не да се разхождаш ,като древен философ.Лицето на влюбения се познава от километри - то е загрижено,умълчано.А трябва да е весело и живо.Не бъди егоист ,както във всички твой дела!Любовта се доказва , а ти постъпваш егоистично ,като не и казваш най-елементарните думи.
- Прав си,но...
- Обичам те.Няма по-прости думи от тях.Две - но изразяват такова огромно съдържание,че не може да си помислиш.И хората се страхуват да ги кажат ,заради това съдържание.Помисли си върху това и се замисли накъде ще отидеш - винаги има два пътя.
Умълчах се.Бях тръгнал за закуска ,а какво чух.Бях свел глава и стоях ,като пред призрак.
-А..- момчето беше изчезнало и не разбрах как.Както по филмите - някой казваше нещо важно и после изчезваше.Не ме интересуваше къде е.Разбрах ,че съм бил егоист.Прибрах се с празни ръце- забравих да купя нещо.Цял ден мислих и видях ,че в себе си съм бил егоист,за да не изкажа това ,което трябваше.Стана вечер - очаквах да се чуя с нея ,но не знаех какво да кажа.И думите ми се извърволиха сами.Сега исках да кажа единствено - обичам те.