Четирите житни класа

            Един млад мъж минаваше през една житна нива. Зрелите златни класове бяха толкова високи, че единственото, което се виждаше над тях, беше главата на младежа. Освен високи, класовете бяха и гъсти и той се спъна и падна в несвяст на земята. Тогава над него се наведоха четири житни класа и заговориха:

            -Колко е хубав!-каза първият.

            -Да, и си личи, че е богат!-допълни вторият.

            -Прани сте-съгласи се третият.-А и сигурно е благородник!

            Само четвъртият клас мълчеше.

            -Какво има, сестро?-попитаха първите три, а четвъртият отговори.

            -Че е благородник и хубав няма съмнение. Но не това е важно за мен. За да го харесам, трябва да ми легне на сърцето.

            -А не ти ли харесват качествата му?

            -Да, харесват ми, но и той трябва да ме обича.

            Една фея-пеперуда с небесносини криле и златно телце летеше наоколо и дочу разговора на четирите житни класа. Тя кацна до тях и попита:

            -Много ви допада този момък, нали?

            -Да!-отговориха класовете.

            -И искате да се омъжите за него?

            -Да!

            -Тогава ще ви помогна. Когато младежът се събуди, ще е много гладен. Ще откъсне най-хубавите житни класове. Това ще бъдете вие, защото сте най-високи и стройни. Когато ви отдели от стъблата ви, вие ще се превърнете в човешки девойки и мъжът ще избере една от вас за жена, а другите три отново ще станат житни класове, за да не страдат. На всяка от вас-продължила феята-ще дам по нещо ценно, за да може да избере жениха.Първата ще бъде най-красива, втората-най-богата, третата ще му бъде вярна робиня, а четвъртата ще го обича от цялата си душа.

            И феята-пеперуда поръси с вълшебен прашец класовете и отлетя.

            Когато се събуди, момъкът наистина беше гладен и избра четирите най-напети класа. Това бяха нашите стари познайници, които в миг се превърнаха в чудно хубави девойки. Но най-красивата от тях беше първата. Втората пък носеше по себе си безценни накити. Третата се обяви за вярна робиня на мъжа и целуна пръстена на ръката му.

            А четвъртата девойка, която обичаше безкрайно момъка, само го погледна с цялата си любов и той веднага я обикна. Избра нея за жена и я отведе в замъка си, където цял живот се наслаждаваха на любовта си един към друг.

            Другите три девойки пък отново се превърнаха в безчувствени житни класове и забравиха за чудната случка. Само аз, феята със сините крила и златно телце, все още я помня и я разказвам на внуците си, за да не забравят да обичат.