Цветът на сълзите
-Мамо плачеш ли?-попита детето,щом напипа мокрите и очи.
-Какъв е цветът на сълзите? - и очакващо впери невиждащи очи.
-Кристално сини са детето ми ,когато са от радост,а черни,когато са от мъка.
-А какви са твоите сега?
-Сега са мокри.
-А има ли сухи?
-Да има,когато са подтискани,когато са преглътнати.
-Мамо какъв е цветът на усмивката-и звънко се засмя детето и сякаш
разпиля камбанки около себе си.
-Усмивката е оранжево-жълта.А когато ти се усмихнеше слънчево жълта
и тя се засмя.
-Мамо как искам да видя твоята,какъв е цветът и.
-А ми почувствай я.
-Мамо твоята усмивка е някак стопляща,аз не я вийдам,но когато ти се
смееш става ми топло приятно ,чувствам живота в себе си.А какъв е той
цветът на живота.
-Червен е цветът на живота ,като кръвта.
-Какво правиш сега мамо?
-Мечтая.
А какъв е цветът на мечтите?
-Мечтите са розови пъпчици,като нашите рози на двора.
-О,мамо и ухаят нали!
-Да ,имат аромата на надеждата.
-А ,какво е мамо бялото?
-Бялото,бялото е с цвета на истината,истината детето ми е бяла......
Тя замълча вперила поглед в очите му ,които бяха бели и невиждащи.
Мисленно си каза-като твоите очи детето ми....Сълзите рукнаха на
поточета по страните и.
Детето не ги виждаше,но сякаш ги почувства и трепна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джейни Тод Todos los derechos reservados
