Из терзанията на един неразбран Учен

Бе студен зимен ден. Навън валеше. Кабинетът на възрастния учен бе полупритъмнен. Бе отминал сериозен, труден, скучен ден. Бе отворил бутилка узо и сега бе седнал на тежкия си, дъбов люлеещ се стол пред камината. Бе се умислил. Напоследък имаше доста странична дейност. Това го върна в ранните му години, когато бе млад. Тогава бе организационен секретар на Партията. Той, Революционерът, Борецът за правда и социално равенство. Той бе казвал, че е брат с другите, но всъшност не беше брат. Та какви бяха те? Някакви си... плебеи... Той умело бе прикрил аристократичния си произход - бе се наложило да се слее с реформаторските сили. Той бе Комунист!

На вратата те се почука. Ученият изсумтя. Знаеше кой е. От няколко дни организираше избори.
- Влезте! - изкашля се леко мъжът на науката.

Влезе една жена. Тя бе срванително млада и доста красива. Всъщност това бе личната му кореспондентка в изпълнителното бюро, което организираше изборите.

- Простете, другарю, но имаме данни за някакво нагло... демократче... - уастата и се разкриви от погнуса. Тя мразеше тези демократи. За нея те бяха "лаладжии", както се бе изразил един нейн колега - също интелектуалец. Мразеше ги до дъното на душата си. Те искаха да отнемат властта и. Нейната власт!

Същевременно ученият се раздразни от новината. Какво бе това момченце?!? Как се осмеляваше?!? Та пише срещу него? Та нали той лично се бе заел да организира избори?!? Какъв бе той, какво бе направил? Нищо!

- Другарко, не за пръв път се опитва бедното да сътвори нещо срешу нас. Съпротивата обаче стихна и сега гласът му е като в пустиня. Затова ето ви рецептата: Няма да му обръщаме вниамние. Нека си джавка. Скоро ще му писне и ще спре. Или господарите му ще го въпрат. Ще видите. Ако ли не.. ще му отговорим както подобава.

Жената излезе от кабинета. Той погледна портрета на Че Гевара и вдигна и повдигна чашата в наздравица... Камината лумтеше, а навън продължаваше да вали дъжд. Може би скоро щеше да спре, но кой знае...

***

Той се бе умислил. Денят наистина бе тежък! След като преполови бутилката узо и изтърпя секретарката по политически дела се бе унесъл в сладка дрямка. Унесът му бе прекъснат така безжалостно от една тихо промъкваща се сянка. Това бе новият му съюзник. Той нямаше име, нямаше визия. Винаги бе само сянка. До сега не го бе забелязал, но наскоро установи, че е невероятно полезен, много кадърен и идеален за целите му. Ако някога му бяха казали, че ще си сътрудничи с него би се изсмял. Но сега...

Сянката седна на един стол без да го попита дори дали може. Разположи се удобно. След това изглежда се смути, стана взе си една чаша и отвори богатото барче в кабинета на учения. Бързо намери къде се намира бадемовият ликьор и посегна. В този момент нещо угасна в душата на учения. Не бе очаквал да се развият нещата точно по този начин. Да посяга и на ликьора му!!! Вече не можеше да каже нищо, не можеше да се опълчи. Твърде късно разбра каква власт бе дал в ръцете на сянката. А сянката си наля спокойно чаша ликьор и отново седна на удобното кресло. Загледа се към огъня. Двамата не промълвиха нито дума. Бяха смутени. Смутени може би един от друг, или...? Накрая Сянката обясни внезапното си посещение:

- Защо не ме уведоми за подготвяните от теб избори? Не знаех, че нещата са толкова напред.
- Ти не трябва да се месиш! - просъска професорът. - Ти си вече избран, плащчите те назначиха! Аз те подкрепих. какво искаш повече?
- Власт! Искам повече власт!
- Не ти ли стига президентството? Какво искаш повече? Сега е мой ред. Трябва да си направя правителството. Ти не се меси повече. Получи твоя дял. Сега аз взимам моя.

Сянката бе наясно, че Ученият бе прав. Все пак имаха споразумение и ако то излезеше на яве, той щеше да пострада повече. Нямаше позла да спори. Може би по-късно, когато смаже опозицията... тогава нещата щяха да се подредят по-друг начин. За сега щеше да си трае.

- Добре, имаш право. Състави твоето правителство на спокойствие. Аз ще се заловя с опозицията. Започва да създава проблеми. Иска честност и прозрачност. Настояват за демокрация. Сигурно ще се опитат да бойкотират и избирането на правителство, но ти не ги взимай на сериозно.

Чашата с ликьор стоеше на дъбовото писалище. Ученият се бе издразнил. Кой беше Сянката, че да му дава съвети как да действа? Погледна с умиление към портрета на Че Гевара и очите му се просълзиха...

***

Студена и мразовита зимна сутрин. Камината бе запустяла. Буйните огньове вече ги нямаше. бе останала само горчивина в устата на ученият. Мъчеше го главоболие. Видя празната бутилка узо и чашата. Вчерашният ден му бе доста тежък. Толкова много работа, работа работа, рапорти, рапорти, рапорти... Наистна не е лесно да си лидер на фракция. А той искаше просто да бъде един обикновен учен. Защо ли се бе въвлякъл в тази неблагодарна работа. Не искаше да става така. В началото му бе харесало, но в последствие съзря, че не е само приемане на почести и вдигане на наздравици. Той просто бе един учен. Интересни му бяха атомите и електроните. Не искаше повече да го занимават.

Такива мисли теразеха Ученият в мразовитата утрин. Той бавно се придвижи до големите френски прозорци, като пътьом затегна колана на кабинетния си халат. Погали нежно тежките завеси с позлатен ръб. Много ги обичаше. Бяха трофей от царския дворец, когато нахлуха с верните другари. Единствено това успя да спаси от другите. Навън бе наваляло сняг. Какво ли бяха съградили днес другарите му? Чакаха ги избори. Трябваше да се действа. А колко много провокатори имапе само. Някой почука на вратата. Обърна се и видя да влиза оперативната секретарка. Нерядко си бе мислил за нея като член на правителството. Тази игра му харесваше. Е, искаха демокрация... ето им я.. сега правим избори. Усмихна се леко и ехидно при мисълта за изтормозените буржоа, които си джафкаха за свобода и демокрация. Че какви бяха те? Да не би да са се борили срещу социалните неправди като него? някакви си жалки отрепки.

Седна с измъчен стон на кабинетния си стол. Облегна се на лаки на масивното, дъбово писалище и се вслуша внимателно в доклада на Жената.

- ... арихтектът проникна в клуба на буржоата и започна да се слива в обтсановката. Представя се за изстрадал и прокламира, че може да поведе опозицията на върховна бтика срешу нас. - последва лека пауза, в която и двамата се усмихнаха. Много добре знаеха, че това е техен провокатор и шпионин. Добре си изпълняваше задачите. - Президентът снощи се яви в парламента и обяви, че всякакви отклонение и саботажи ще се наказват възможно най-строго. Амнистия на затворниците няма да има...

Ученият усети как главата му започна да пулсира. Затвори очи и се замисли за снощната му среща със Сянката. Махна леко ръка в знак, че ще изслуша доклада по-късно. Когато чу как вратат се затвори се изправи бавно и тежко от писалището и се приближи до чудесната бронзова скулптура, която личния му скулптор бе изваял в негова чест. Бе го представил замислен и леко сбърчил вежди. Бе замислен за бъдещето на нацията и социалните правдини. Той заслужаваше малко почивка, но нямаше да я получи - бе се заел с неблагодарната роля да бъде лидер. С лека въздишка отиде до барчето и отвори дъбовата вратичка. Богатият избор от напитки му вдъхна нов кураж и се усмихна леко. Посегна към мартинито и си взе съответната чаша...

***

Заведението бе опустяло. На една маса седяха двама души, които по никакъв начин не можеха да представляват някакъв интерес за когото и да е било. Просто двама души и си приказваха.

Навън през последните дни се бе застудило рязко. Кабинетът на учения бе винаги топъл, но двамата рядко бяха удостоявани с честа да влязат вътре. Техният лидер бе истински идол. Те изпитваха някаква необяснима любов към него. На масата имаше две полупразни чаши с бира и една чиния със салата от варени картоди и лук. Те не се нуждаеха от повече. Стигаше им, че техният лидер имаше всичко, стигаше им, че бяха отдали своя принос към социума. Те не бяха като другите. Всъшност те бяха пряко ангажирани към управлението на страната. Или поне скоро щяха да бъдат. Единия бе оперативната секретарка на Партията, която организираше изборите. Другият бе затулен в сянка. Лицето му не се виждаше. Знаеше се, че само, че идва от чужбина. Но кой точно е... изказът му бе изтънчен, нямаше и капка съмнение, че бе глас на млад човек. Е, не особено млад. Все пак си личеше натрупания партиен опит. Очите му светеха. Той имаше остър поглед, който пронизваше. Пронизваше с изключителна точност. И така щеше да бъде и когато го изберяха в правителството. В началото лидерът им благосклонно отстъпи една трета от управлението на опозицията, като ги оставяше в малцинство, решително малцинство! Щяха да се гаврят с тях. Но сега на онези мръсни капиталисти им бе хрумнало да бойкотират изборите. Те се отказаха от представител в правителството. Голямата коалиция се разпадаше. Те не можеха да разберат опасенията на Ученият, че опозицията отказва да влезе в правителството. Та нали това означаваше израстване, престиж, възможности, толкова врати се отваряха пред тях! Те не можеха да си представят, че някой доброволно, без да пусне кръв и без да бъде хвърлен камък по него може да се откаже от властта. Та те дори в такива ситуации не биха се отказали. По-скоро щяха да загинат геройски в класовата битка срещу буржоата отколкото да дадат властта доброволно. Камо ли пък да допуснат честни избори. Те мразеха демокрацията и демократите. Те бяха толкова... странни - не можеха да ги разберат. Как така свободно всеки ще си казва каквото иска и ще казва кой да го управлява? И какви бяха тия приказки за свободен пазар и конкуренция и какви ли още не брътвежи. Празни брътвежи! Лаладжийство, както бе казал мъдрият партиен скулптор. Ах, как обичаха тънкия му, режещ хумор. Как хубаво поставяше на място онези дребни буржоа и демократчета.

- Виж Жена, мисля, че нещата не вървят на добре! - отрони чужденецът. - трябваше и опозицията да влзе в правителството, защото сега ще могат да си плюят колкото си искат. А иначе щяхме да кажем много просто - е ми и вие си имате човек тука... направете нещо.
- Не разбирам, Чужденец, как така ще им даваме власт?!? Нали затова нашите братя и сетсри са се борили срещу буржоата - за да я вземат, а сега ние ще им я даваме...
- Глупава Жено, не разбираш ли, че това е игра на надлъгване. да не си мислиш, че ше управляваме без терор? Ама нали и те трябва да са виновни поне малко. За да можем да им затворим устите накрая.

Халбите бира стояха полупразни, за сметка на това заведението си оставаше все по-празни и по-празно. остарелият плакат на Че Гевара ги гледаше грозно и приканващо. Те бяха изоставили Неговата борба. Те трябваше да продължат...

***

Ученият седеше на тапицираният в черна, приятна кожа. Пред него бяха небрежно разшръснати няколко статии, написани от него лично. Той бе горд с труда си. Често не го оценяваха както би му се искало, но а сметка на това неговите приближени му оказваха огромната чест да организират партийни рецитали на неговите художествени произведения. Той обичаше да пише за фабриките, заводите, разкази за машините, които оживяваха в неговата фантазия. Пишеше понякога и за Бог. Той чувстваше някаква странна връзка мебду него и Бог. Но тази връзка бе повече войнствена. Той бе във вражда с него. Но той вярваше. Бе дълбоко вярващ. Той знаеше, че Бог съществува и че Той е неговия най-голям враг. Бог бе враг и на неговата партия. Бог бе враг на целия реализъм, Бог бе опиат! Бог трябваше да бъде забранен! На земята Бог можеше да бъде единствено главния секретар, а рая - СССР. Проповедниците на неговите богове бяха много, неизброимо много, също колкото много бяха и неговите богове.

Ученият реши да пише нова статия. тя беше относно приближаващите избори. Нещо обаче липсваше в цялата обтсановка. Той стана и отиде до барчето, където бе подреден красиво всичкия алкохол който можеше да си представи, че може да съществува. Уместен за целта бе шоколадовият ликьор, който му действаше вдъхновяващо. С него той политаше на кирлата на радостта и го изпълваше някакво чудно щастие, сякаш се пренасяше на село, в своите детски години, когато лудуваше с другите деца и крадяха шоколадчета от бакалията.

Когато процедурата по наливане на сладката алкохолна напитка приключи, ученият въздухна, погледна влюбено към чашата и седна тежко с въздишка на масивнич си тапициран стол. тежките позлатени по ръбовете завеси бяха дръпнати, защото слънцето му пречеше. Той не обичаше светлината. Обичаше кабинета си! Обичаше живота си! Обичаше партията си! Но не и светлината и слънцето! Грабна бързо и припряно писалката и започна да извайва бързо думите, редеше ги една след друга. от време на време повдигаше леко, глава, присвиваше очи, отпиваше от ликьора солидна глътка, но пък грациозно и професионално. Примляскваше леко с удоволствие и пак продължаваше. Той не словоблудстваше като другите. Той извайваше своите текстове. Той твореше, създаваше с грация красиви изречения. Показваше с безапелативна твърдост интелекта си, от неговите думи лъхаше академичност. Той не си позволяваше да реди безсмислени буквички, които се свързват по необясними начини в елементарни изречения.

По едно време се сепна. Стори му се, че нещо премина в стаята. Някаква сянка може би. Изтръпна. от известно време имаше необясним страх от сенките. Имаше чувството, че го преследват. Той се бе замесил вече с една сянка, бе я издгнал до президентския пост. Бе проявил мъдрост в началото, че прие празната душа под лоното си. Прие я така радушно, че за миг забрави уговорката между двамата. Забрави, че с хладна стдуденина прие условията на Сянката. както и Сянката неговите. те си бяха стиснали ръцете. Щеше да помни винаги този момент. Бе чул, че вече неговите съпартийци са започнали да тероризират опозицията. До сега имаше дребни битки, но войната тепърва започваше...

***

В студения ноемврийски ден, когато температурите падаха главоломно, звиваха се виелични ветрове, а сенгът закриваше боклуците в столицата на страната, когато напояваха реките и вдигаха равнището им, в които цели села бяха затрупвани под снега, имаше един кабинет, който бе образцово подреден. С най-скъпи мебели, с прекрасма, голяма камина, в която почти винаги лумтеше огън.

Ученият надигна глава. Той почти целия ден се бе отдал на научна дейност. Не му бе останало време да се съсредоточи върху идващите избори. А се пак той бе главен народен комисар. Потърка леко ръка в копринения си кабинетен халт, потри крака в скъпите си пантофи, повдигна чашата с лек замах и отправи поредното количство алкохол към стомаха си.

Пред камината лежеше новата му придобивка. Там се бе изтегнала една прекрасна хрътка, с изящно извавяно, мускулесто тяло. Личеше си, че не е някой питомен, разлигавен пес. Той самият се чувстваше некомфортно в този удобен кабинет, но като народен комисар той трябваше да показва стил на пролетариата. Мъжът на науката се изправи тежко и със стон от стола си и се отправи леко към камината и любимия си люлеею се стол. Погледна навън - снежинките леко се бяха заиграли в един лудешки танц, носени от вятъра. те нежно постилаха с телата си грубата повърхност и...

- Другарю, простете, че Ви безпокоя...

Той се извърна леко от гледката през прозореца и видя главната изпълнителна секретарка за изборите. Тази жена влизаше невероятно добре в ролята. Той я харесваше и на нея винаги бе простено, когато го събужда от прекрасните моменти. Събуждаха го, защото неговата работа бе неблагодарна. Той бе лидер, лидер на една партия, която е призвана от пролетариата да управлява и той трябваше да поема огромните отговорности на властта в ръцете си, макар и с неохота. затова и миговете на благоденствие на неговата душа бяха като сън.

Без да каже нито дума се отправи към секретарката и минавайки своя бронзов бюст се поспря леко, въздъхна, усмихвайки се и продължи да към жената, за да вземе тревожното нещо, което бе събудило толкова емоции днес. Това бе опозиционна преса. Тези наглеци си бяха позволили да сложат думите си, наглостта, пошлостта си върху хартия, като така запечатат ззвинаги своята мръсотия. Вечна памет заслужаваха партийните протоколи, където можеше да се прочетат речите му, заслужаваха научните му трудове, но тези тук... Леко с помахване на ръка освободи секретарката. Отново бавно и с достойснтво се отправи към люлеещия си стол. макар и дървен, той също бе тапициран в мека и приятна имитация на панда. Но тя бе толкова добре направена, че понякога се чудеше дали не е заминала някоя падна за направата на стола му. Е, и така да беше за него си заслужаваше. Когато мина покрай хрътката кучето се разбуди леко, повдигна муцуна и го погледна жалостиво. ученият се усмихна леко, приклекна до животинката и я погали по главата. След това се наведе целуна я и седна в стола си. Разгърна леко и с погнуса творенията на опозицията. За миг света около него се преобърна! Стори му си, че всичко се бе качило на тавана и се бе сгромолясало със страшна сила на пода. Видя статия за себе си. В нея той бе усмян, а до статията грижливо бе нарисувана карикатура. Как смеят! Той бе отдал живота си за нацията. Той, който се бореше за социална справедливост. Тези гнусни насекоми се бяха възгордели и започнаха дори и да списват срещу него. Какво като бяха мнозинство в парламента? Все пак парите бяха на тяхна страна, а с това и властта. Как смееха да се опълчат срещу неговата власт. Защо?!? Защо бяха решили да му отнемат властта... Той смачка листовете хартия, надписани грижливо и с труд с множество подобни статии и карикатури, със статии за нови светотатствени тези в науката и други подобни. Той бе погнусен от техните писания. Направи вестника на топка и го хвърли в лумтящата камина. Огънят това и чакаше - пусна езиците си нафалече, като сладко погълна хартията и я стопи за мигове. Не толкова доволен бе Ученият. Той трябваше да направи нещо, но какво? Очевидно тябваше да се забрани този вестник и най-вероятно така щеше и да стане. Но тихомълком. Иначе щяха да го обвинят в цензура...

***

Оставаше малко време до обявяване на изборния ден за започнал. Новите властници вече се виждаха в правителството. Всичко бе ясно и решено. Избори не бе имало. Генралният народен комисар бе назнчил президент, с което се вдигна голяма врява от страна на опозицията. След това да се изгаври още повече и обяви, че ще има гласуване за членове на правителство. Но кого заблуждаваше всъщност? Всички много добре знаеха, че истинския властния в тази ситуация си остава комисаря. Може би той правеше всичко това от суета. Във всеки един случай тези политически сцени, бяха съпроводени със зимни картини, които същевременно бяха толкова нежни и красиви и така контрастираха на всичко наоколо.

Навън зимата бе във вихъра си. Покривите бяха побелели, като тук таме се подаваха ниски, масивни комини, от които излизаше пушек. Повеето сгради обаче бяха високи, грозни панели, сиво-бели, с грозни хлътнали дупки за прозорци и зле осветени стаи. Мизерниците се бяха опитали да пооправят малко жилищата си, но все още от тях лъхаше мизерия и бедност.

В центъра на столицата в големия, красив Партиен дом, Ученият стоеше в удобния си, добре отоплен кабинет. Нищо не можеше да развали удоволствието му от пълната чаша узо пред него. На писалището стоеше едно писмо. Едно писмо, което той трябваше да изпрати. Едно писмо, което бе написал, което бе сътворил, вкарвайки в него цялата си академичност. То бе сухо, кратко, но изпълнено със значение.

Уважаеми плащач,

ние от генералния комисариат на партията Ви благодарим за оказаното съдействие при завземането на властта. Всички членове на Революционни комитет Ви благодарят и изказват подкрепата си към Вашата персона. Ние приветстваме Вашето решение Сянката да стане президент на републиката. Уведомяваме Ви, че правителството, което ще изберем ще бъде съставено съответно от един член на Партията, на Революционния комитет и на опозицията. Надяваме се, че ще Ви удовлетворим...

Той надигна леко глава. Смръщи вежди и потръска глава. Нима наистина се бяха отказали? Мръсните им копелдаци! Знаят как да играят, никак не са глупави и задраска част от последното изречение и то стана следното:

Уведомяваме Ви, че правителството, което ще изберем ще бъде съставено съответно от един член на Партията, на Революционния комитет и един член от гражданската квота. Надяваме се, че ще Ви удовлетворим с нашите постъпки и се надяваме и на по-нататъшно взаимодействие и подкрепа от Ваша страна.

Искрено Ваш:
Генерален народен комисар,
членове на Партията,
членове на Революционния комитет

Да, сега той бе доволен. Е, добре опозиционерите си лаеха за избори и честност, но кога ли се бе заслушвал в техните припявки. Те вечно джафкаха за разни свободи и подобни глупости. Лумпени! Та той бе генрален комисар! Как смееха да му се опълчват. Стана от стола си и се упъти към бронзовия си бюст. Той много го харесваше. Бе уверен, че и бюстът го харесваше. Наклони се леко и го целуна по челото. Той, Великият генерален народен комисар, бе довел партията на власт с Революция. Ах, тази Революция! Върна се към масата повдигна чашата в наздравица към портрета на Че Гевара и отпи солидна глътка...

***

Часовникът му тик-такаше. Наближаваше 18:00 часа. Залата беше почти пълна. Огледа се с възхита и си каза, че е свършил добра работа. Наистина някои ги нямаше, но какво пък - и без тях щяха да вземат решение. Навън зимата все още не бе спряла да показва, че е дошла. Лъскавите коли на партийните шефове бяха паркирани скромно встрани от входа. В залата цареше оживление. Един приказваше за музика, друг за скулптори, виждаха се млади момичета да закачат червени балони с лика на Че Гевара и въобще атмосферата беше организационна. Топлото и уютно помещение в партийния дом бе приютило всякакви люде. Най-отпред, седнал най-вляво седеше главният народен комисар. На бюрото отпред, на сцената бяха седнали организационната секретарка и личен партиен изпълнител на Ученият и още една мадам, чиято самоличност ще запазим за сега в тайна. Всеки момент трябваше да започнат. Главният комисар погледна часовника си - 18:02. Сбърчи леко вежди. Закъсняваха. Трябваше вече да са тук. Президентът и Чужденецът бяха важна част от събранието. Единия трябваше да даде важен глас, а другия да бъде избран за правителствен член. Но не можеха да чакат повече. Вече всичко бе в доста напреднала фаза. Надяваше се някой от тях да не се е тказал.

- Другари и другарки! - чу се мекият глас на организационната секретарка. - Приветствам Ви с добре дошли. Нека в началото да благодарим на нашия лидер и главен народен комисар за честта да седи сега сред нас - обикновените. - последваха бурни възгласи. Подготвената агитка се развика, скандирайки името му. Изведнъж се разхвърчаха балони и по сценарий започнаха да го призовават скандирайки към реч.

Суетният Учен се изправи леко в началото даде вид, че не иска да се изказва. Но после сърцето му се размекна и излезе на подиума:

- Другари и другарки - провикна се с просълзени очи той - тази вечер аз искам да ви благодаря, че ни оказвате честта да присъствате тук. Предстои ни много работа, но ви обещавам, че нещата скоро ще се променят към хубаво. Нацията ще тръгне по утъпкания път на морала и честта! Ние повече няма да позволяваме някой да се гаври с обществеността. Новото правителство ще бъде независимо от Партията, както и президентът ни е независим от нея! Аз ви обещавам обаче, че те ще запазят социалистическия си дух, ще продължат да тачат нашите ценности и няма нито за миг да се замислят когато някой ги спре на улицата и ги попита: "Простете другарю, но вие не бяхте ли от еди коя си партия навремето, сега как така сте на целия народ?". Отговорът ще бъде винаги един и същ - самата Партия е на народа, така че аз също принадлежа на каузата за общото благо на гражданите.

Другари и другарки, обещавам ви, че ще се борим срещу мръсните капиталисти-опозиционери. Обещавам ви, че те няма да могат повече да се подадат над тревата... - тук лидерът бе прекъснат от възторжени викове, породени съвсем спонтанно от щастието на другарите. Сега бе моментът за балоните и скандирането на името му, но хората просто веикаха и се радваха, защото тези емоции за тях бяха напълно естетсвени. Те наистина таяха голяма омраза срещу така нареклите се демократи. - те няма да се подадат над тревата другари, защото ние ще ги тъпчем с нашия ботуш! Те ще бъдат стъпкани и изметени като долна измет! напред към бъдещето, другари и другарки, напред към моралното и светло бъдеще! Упех!

Последва нова вълна от радостни викове. Дори по сценарий трябваше шумотевицата да е по-малка. Ученият бе много доволен. Изпълнителната секретарка стана и с просълзени очи се опита да продължи събранието, но не успя. Бе твърде развълнувана от речта. В този момент стана нейната другарка до нея на масата и с хладнокръвие продължи по план. Тя бе реалистка, тя бе човек-прагматик, тя не правеше разлика между добро и зло. За нея имаше благоденствие и бедност. За нея имаше власт и безвластие. И тя предпочиташе да не се занимава с глупаците. Много малко от партийците я уважаваха. те по-скоро се страхуваха от нея. Това бе "желязната лейди" на Партията. Тя също така държеше едно партийно кафене и това я правеше независима. Умело и студено да закърши ситуацията. Скоро организационната секретаркастана и отмести оръдието на партията. Събранието можеше да продължи по реда си.

Бяха раздадени специални бюлетини, на които имаше няколко имена, това бяха предложенията и трябваше да се избират няколко човека. Така щеше да бъде определено правителството. Бе обаче повече от ясно кои щяха да влязат. Цялата тази показност имаха за цел да погалят самочувствието на главния комисар и да наподобят демократичен вот. Цялата тази олелия бе причинена единствено поради опозицията всъщност. Иначе всичко щеше да си мине толкова кротко и сладко...

***

Цигарен дим, голи женски тела, масивна дъбова маса, полупълна чаша от Узо и почти изпразнена бутилка от напитката... На един от рафтовете на старата библиотека в кабинета на Учения стоеше вечният профил на Че Гевара. Тежките зелени завеси бяха спуснати, за да не може слънчевите лъчи да проникнат. Въздухът бе спарен. Удобното кресло с дурвени налакътници, завършващи с лъвски глави бе празно, но предната вечер то бе приело в обятията си черния силует на Властимащия. Републиката и партията просперираха. Само леки закачливи реплики от страна на вътрешнопартийната опозиция събуждаха вниманието на талантливия Учен. Но като цяло дейността му се радваше както винаги на любовните погледи на придворните му.

Ученият бе по-уверен от всякога. Бе се сдобил с властта, която искаше: Той и партията - абсолютно мнозинство! Винаги! Но след като бе успял да превърне революционното движение и завземането на властта в своя полза, предстоеше да започне с активната работа.

Предната вечер си бе поканил две гостенки. И двете бяха стари познати. Едната бе преживяла доста в последно време. Имаше нервни изблици, привиждаха и се стари врагове, изведнъж майчинските и чувства се пробуждаха, въпреки че нямаше деца, но бе приела няколко като свои. Другата бе от властимащите. Тя бе просто една жена, без име, без лице, с красиво тяло и мъртва душа. С мили думи успяваше да громи страшни злодеи, с мили жестове и галене успяваше тухо да унищожава хора, да прогонва от Републиката партийните врагове, а сексуалните и способности нямаха равни. тя бе истинска жрица на любовта и имаше винаги различни идеи. Тримата се забавляваха до късно. бяха си устроили истинска оргия. Мефистофел би завидял на таланта им. А той не спеше, той дреме у хората, но никога не спи и най-лекото помръдване го буди, но в случая стоеше отстрани и гледаше с широко отворени, ужасени очи. Проклинаше и бълваше храчки и плювни срещу Бог. бе ядосан, бе яростен, защото така Създателят бе създал създания по-гнусни и от самия него, по-ужасяващи, които не само се радваха, когато рушат и причиняват зло, но и изпитваха огромна сексуална страст, изпитваха възбуда когато го правеха - за тях това бе начин д аоцелят, да се множат, да създадат наследници. А Мефистофел бе сам, Мефистофел бе изместен!

Ученият свърши със сексуалните удоволствия късно през нощта. Двете жени останаха да лежат бездиханни, изпити на земята. Но те щяха да се съвземат, те щяха да се преродят с нова сила, сурцата им бяха обвити с гнилоч, с изпражнения, но те имаха сърца, а Ученият им се присмиваше тайно на този техен порок - те имаха сърца! те можеха да чувстват, понякога правеха грешки като се поддаваха на емоциите си, защитаваха се, влизаха в спорове, а това бе ненужно - просто щеше да се издаде още един декрет на Републиката, да се добави проскрипционния списък и да се прочисти държавата от тази гнилоч. Но нали затова именно той бе водача, лидера. на него се падаха трудните задачи и той бе решил, че от следващия ден ще започне активно с работата. Ученият остана сам със себе си или поне така си мислеше той. мефистофел бе яростен, бе решил, че ще си отмъсти и тайно го навести. Мефистофел бе измислил нова стратегия - след като Бог е създал по-гнусни твари и бе използвал силата си, за да нанесе смъртоносна победа срещу него, защо и той да не обърне страната в битката и не превърне Ученият в поле за изява, в бойно поле. Дари му малко емоции - накара го да се страхува, накара го да изпитва желание да се защитава, да изпитва ярост, да вижда прасетата и да призовава открито за санкции. Да! Така щеше да се справи с този удар, така щеше да отговори на Бог!

Около 4 часа сутринта Властимащия, сенчестия силует дойде в кабинета на Учения. Без да почука или изчака за разрешение влезе и седна на креслото, където винаги бе сядал. Кръстоса крака и запали уханна кубинска пура. Смути се, но веднага се сети какво му пречеше - стана бавно, докато Ученият го изпитваше с поглед, мина покрай библиотеката, погали нежно профила на домакина, чукна с показалец нежно, но закачливо носа на скулптурата и стигна до барчето. Отвори вратичката и взе една бутилка без етикет. кехлибарената течност се разплиска из стъклената форма, но веднага след това послушно изглади повърхността си. Властимащия си взе една кристална чаша и я напълни до половина с уиски. След това седна и отново скръсти крака. Понечи да отхапе пурата, но веднага се сети, че това бе един от старите му навици. Ученият го изгледа изнервено и му кимна къде се намира резачката. Властимащия го погледна странно с черните дупки на лицето си и се протегна към ножчето. След като отдели внимателно едната страна на пурата я захапа с белите си зъби, които се открояваха в тъмнината и взе кибрита от малката дъбова масичка. След миг стаята отново пое тежката въздишка и дима.
- Какво искаш? - процеди през зъби Ученият. - Мисля, че ти дадох достатъчно власт. Имаш всичко и те помолих да идваш по-рядко и само при особени случаи. Не е добре да се срещаме, някой може да разбере.

Сянката кимна бавно към голите женски тела на земята, но Ученият веднага отговори:
- Това не те засяга! За какво си дошъл?
- Искам само това, което ми се полага. Международната обстановка не е розова. Констатирахме много хора, които емигрираха от страната. Предполагахме, че ще има сепаратизъм, но не и в такива големи размери. Говори се, че са създали свое Царство. И нещо повече - секретните служби докладват за притеснителна активност в последно време. казват, че имало всеобща мобилизация. За съжаление не можем да проникнем в резиденцията на Центурините, но там става нещо. Трябва да направим нещо!
- Сигурен съм, че тези жалки нещастници не могат д абъдат заплаха за нас и новото управление. Нашата власт е стабилна. Но си прав, че не очаквахме толкова много бежанци. Може би трябва да се направи нещо. Защо не направиш преброяване и не го фалшифицираме?
- Не го смятам за уместна идея, още повече, че аз съм една от страните. Нали все пак официално аз съм властта. Но ти имаш авторитет. Защо не започнеш ти кампания. Кампания, която да показва активността на нашите граждани. Нека стане ясно, че нищо не се е променило, само предвидените проскрипционни акции, които изчистват Републиката от враговете.

Ученият понечи да откаже. Не той се страхуваше. Но в този момент мефистофел се намеси. Той се бе притаил в ъгъла, в най-мрачния и сенчест ъгъл на кабинета и само чакаше. Но сега бе удобния момент. Не биваше да го изпуска. Стана рязко, разпери криле над мъжете и се спусна бавно укм Учения. Нежно го целуна по устните и го дари с емоцията на страха и желанието да се защитава. След това изчезна в адски смях, който се чуваше само от него, Бог и архангелите. Навън пламнаха огньове, Задуха силен вятър и заваля силен дъжд. Дъжд, който не гасеше огньовете, а ги разпалваше още повече. Ученият трепна, очите му се свиха и той се съгласи. Само няколко минути след това остана сам. Погледна към голите безжизнени тела на жените, стана и ги срита. Те се размърдаха леко, но продължиха да спят. Той отново ги срита, но този път значително по-силно. бе се раздразнил. Той бе ядосан! Но не усети нещо по-ралзично в себе си, Мефистофел бе заличил следите от присъствието си. Жените станаха и го погледнаха уплашено. Искаше да ги изгони, но веднага се сети, че скоро ще се съмне и не биваше да ги виждат да излзиат от кабинета му. Може би по-късно. Той изпита страх!

Слънцето упорито се опитваше да проникне през завесите. Тежкият махморлук и главоболие нямаше да могат да понесат и това. Кабинетът му бе студен както всяка сутрин. Загърна се с халата си и пъхна босите си крака в пантофите. Стана и запали камината. Имаше желание да поспи малко, но го остави за по-късно през деня. Може би малко надвечер. Сега го чакаше сериозна работа. Стана от удобния си стол, отиде до библиотеката и извади две тежки папки.Двете тежки папки притежаваха ценна информация за състоянието на Републиката. Едната беше озаглавена символично "Б", а другата "Д-Б". Ученият се подсмихна леко - сега щеше да покаже на тези страхливци, които бързо напуснаха бойното поле. Все още не съзнаваше, че му е вменен страх, вменен от самия Мефистофел.Това бе проклятието на избраните от него. Въпреки че в случая си има и своята специфика - Бог и Дяволът се състезаваха кой ще създаде по-ужасно създание, с повече пороци и това може би бе решителната битка между Доброто и Злото, между Светлината и Мрака.

Започна да прелиства бавно страниците. Усети, че устата му пресъхва и си наля в чашата малко узо. Сети се, че не е сам в стаята, но все пак трябваше да почака. Отпи жадно от чашата и я остави, погледна я пак и я допи на един дъх. Наля отново от питието и се съсредоточи върху цифрите. Започна бавно да потурква веждите си. Часовникът на стената тик-такаше и отмерваше бавно секундите от неговия живот. Отмерваше ги с болезнена точност и с всяко чукване минаваше кратък миг от живота му. Започна да си записва някои числа, да мисли защо в еди кои си ден са такиава, а в друг са по-ниски, стойностите не му харесваха, налагаше се да коригира някои. Все пак целта оправдава средствата. Малко след съмване бе готов. Бе измайсторил една чудна графика, която щеше да бъде отпечатана с кратък коментар към нея в партийния орган, който всички задължително трябваше да четат. Огледа се в стаята. Тежките завеси не пропускаха светлината на деня. Набързо разбуди и изгони двете жени, които се облякоха набързо. И тъкмо навреме, защото само десетина минути след това при него влезе вице-президента на Републиката. Той не бе като Властимащия. Нямаше таланта да се крие, нямаше таланта да премълчава и да бъде задкулисен съдник. Той бе друг тип - буен, шумен, често дразнещ с наглостта и арогантността си. Не веднъж Ученият бе имал главоболие от неговите глупости. Но днес имаше нужда точно от него. Чудно само защо бе дошъл при него.
- Другарю, простете, че Ви притеснявам, но трябва да докладвам, че в републиката са се появили рецидивисти. Не са опасни, защото никой не им обръща вниамние, а и самия народ не ги одобрява, но предполагаме, че може да са шпиони на Царството на Центурионите.

Ученият изпита леко притеснение. От къде ли пак са се промъкнали тези прасета?! Границите са строго затворени, има подробна анкета за получаване на гражданство и комисия за одобрение. От къде се е получил процепа, това не можеше да разбере. Не можеше, но трябваше д аразбере, трябва да узнае кой ги е допуснал, мислеше си, че е размазано всяко едно съпротивително движение. Нищо, сега с тези статистики щеше да приглуши приказките за демокрация и свобода на словото. какви идиоти, какви лумпени... какви прасета!!!
- Добре направи - отцепи Ученият - хубаво е, че ме уведомяваш, тъкмо щях да те викам. Имам работа за теб. Трябва да заличиш няколко заведения, където препдолагаме, че се развива антиреволюционна дейност. Също така ще ти дам сега една папка с материали и искам утре да я пуснеш от мое име във вестника.

След като Канадецът излезе от стята Ученият потъна в размишления. Отпусна се в стола си и затвори бавно очи. Трябваше да бъде смазан реакционното движение. Но как, как да го стори, като то идваше извън Републиката. Идваше именно от омразното Царство на Центурионите. Легиони пълчища, прасета и рецидивисти нападаха границите на Републиката, нахлуваха и омърсяваха. След себе си оставяха мръсни салфетки и кървави мотики, които бяха за назидание... какви варвари само... Собствениците на политическия им клуб, една мижава механица бяха премахнати, лидерите им ги нямаше вече, но дали това бе най-добрия начин да се справи. Изведнъж изпита страх, страх, че столът му се клати, и го клати именно Властимащия, дали той съзнателно изпращаше двете жени при него, дали не го шпионираха, а Канадецът - каква роля имаше той?! Може би просто задоволява перверзното си желание д абъде някой в Републиката. Може би той бе козът му. Може би трябваше повече да го подкрепя. Наистина момчето го харесваше, езикът му по друг начин падаше на задните му части - с повече чувство.

Сепна се. Сети се, че има още един коз - Скулпторът. Той не ставаше за властимащ, но бе добър за долната битка срещу прасетата. Освен това изпитваше любовни чувства към него. Не веднъж е усещал езика му да се заиграва по седалището му по време на службите в храмовете, когато трябваше да бъде почитан. Дори бяха правили неведнъж страстна любов. Не веднъж е позирал гол за някоя статуя. Трябваше да го използва. Отвори очи и хвана писалката. Начерта схема в която учасстваха всички срещу поредното нападение на прасетата. Но този път щеше да ги унищожи. И така - първо ще помести статистиките и ще покаже, че Републиката е в разцвета си и положението се е подобрило след политическите промени; след това пуска Склупторът да се бори с прасетата и Канадецът възмутен от новото нашествие ще изпрати в медните мини нашествениците. Или просто ще ги изгони от Републиката. Само жените трябваше да си тратят. А Властимащия ще остане излолиран от Голямата победа срещу Центурионите и ловните им прасета и щеше да възвеличае Канадеца. така поне щеше да приравни положението в Управленския съвет. щеше да има свое собствено мнозинство.

***

В кабинета на Ученият бяха настъпили часове за отдих и наслади. Тежкото дъбово писалище бе видяло и докоснало какво ли не. Но през тези часове на безкрайни пиянски и сексуални оргии бе надминат върха на нелепието. Ученият тържествуваше над временната си победа. Бяха заловили едно провокаторско центурионско прасе и го бяха депортирали като му бяха отнели документите за гражданство в Републиката. С това наглите набези по границите не бяха спрели, напротив, дори можеше да се каже, че продължаваха без промяна, но все пак победата си е победа, а Ученият и без това си търсеше само повод да отпразнува нещо, като така задоволи алкохолния си и сексуален делириум. Освен това победата му бе допълнена и с ярката подкрепа на канадеца. Властимащия бе изместен по активност и милиционерщина. Дори придворната му курва, която също бе сред властимащите не можеше да мечтае за неговата милост и усмивка в живота, както се радваше на тях Канадеца.

По същото време в двореца на Центурионите се развиваха бурни дебати. Тяхната съпротива срещу новата власт в Републиката се изменила. Те просто искаха да си запазят самостоятелността и дистанцията от "народната власт" на Учения и Властимащия. Естествено това не пречеше да се поддържа огъня на войната и да се пращат легиони по границите, който не само да бдят за сигурността на Царството, но и да направят няколко рейда в Републиката. Царството привидно бе много по-малобройно, много по-скрито, но въпреки това бе силно, защото войните му бяха добре обучени - това бяха все легионерски офицери -центуриони и нямаха капчица милост срещу варварите на "народната власт" в лицето на Учения и Властимащия. В Сената се разизскваха обикновените злободневни теми, но в двореца се носеха усилени диспути.
- Трябва да се вземат нови мерки срещу властимащите и рицарите на Републиката. Трябва да отворим голям информативен център, където гражданите на Републиката, не само управниците и, да могат да четат за ужасните неща, които правят избранниците им.
- Съгласен съм със сенатора, говорил преди малко, необходими са мерки, не само помежду си да обсъждаме и да се отвращаваме на цинизма на Властимащия и Учения.

Притаилите се шпиони слухтяха и се блъскаха един друг, хапеха се и плюеха в лицата си, за да заемат по-добро място за шпиониране, за да могат да се похвалят пред Учения с по-пълен доклад. Единият шпионин Чочос се нахвърли дори срещу Викториус и му отхапа дясното ухо. От грозната рана рукна повърня и замириса на гнилоч. белите мраморни плочи бяха оцветени с жълтеникавата течност, а Чочос жадно примлясна и бутна грубо ранения си другар. Замисли се дали няма да е необходимо да го кастрира, защото напоследък хвърляше око на една от придворните курви, която пък толкова се снобееше, че не допускаше много мъже до себе си. Отдаваше крехкото си тяло единствено на Учения и Властимащия. Дори неведнъж се събличаше пред една жена, която много често засича да се върти покрай Учения и в последствие разбра, че е от властимащите, защото понякога изпитваше необяснимо плътско влечение към нея.

Сенаторите продължаваха да спорят, неподозирайки, че са следени. Но дори и да знаеха, нямаше нищо да направят, защото за тях беше ясно едно - каквото и да говорят, каквото и да правят - няма от кого и какво да се крият. Винаги са вършели това, което са смятали за редно.

Шпионите решиха да се приберат в Републиката едва когато се стъмни. Не обичаха днвената светлина, понеже дразнеше на очите им, а и можеше някой да ги види. Чочос, Викториус и Строителя решиха да се отделят от другите, за да не събудят подозренията на случайните минувачи. Все пак тук минувачите не бяха като тези в Републиката. Преди време Чочос реши да се облекчи сексуално пред Партийния дом в столицата на Републиката и покрай него мина един Минувач и му направи толкова остра забеелжка, че от тогава Чочос има проблеми при уринирането.

Тримата другари поеха по обратния път към дома. изпитваха истинска погнуса от белите мраморни сгради, червените, керемидени покриви и гладките, чисти улици. Имаше много паркове, алеи за разходки, имаше голяма библиотека и фонтани пред нея, където често седяха млади влюбени и си мечтаеха, вгледани в небето. Това бе Царството на Центурионите, а трите промъкващи се сенки бяха от друг свят - там имаше ръмжене, оголени, заровени кокали, които биваха дооглозгвани, често с удоволствие нагазваха в диарийни купчинки и малки локвички повръщано, улиците не бяха павирани, а бяха само очертани с глина и кал по краищата, къщите бяха порутени, но те бяха щастливи там, защото народът управляваше, имаше справедливост, имаха възможността официално да изповядват секстантската си религия-култ към Учения, като всекидневно му облизваха седалищните части по статуите в храмовете. Можеха да се снушават където искат и никой не им правеше забележки - нали все пак това бе целта на новата власт - те да определят правилата. А Царството им се струваше непознато, далечно с белотата си, с всичкия си блясък, който бе като дар от небето. Вечер се палеха факли, за да могат гражданите да се разхождат, нямаше дори полиция, защото всички се познаваха и бяха приятели и никой не мислеше злото на другите. Но това бе друг свят, това бе някаква приказка, която като по чудо се бе осъществила. Липсваше техническия напредък, мъдрите научни слова на техния Учител - пътеводна тъмнина в живота.

Заобиколиха тихо Библиотеката и дори видяха отблизо един центурион, облечен в дълга бяла роба, с червени ленти по краищата и позлатени ръбове. Носеше навити свитъци и леко похлопваше със сандалите си. Викториус погледна грубите си кубинки и се изплю на земята. Бялата мраморна плоча леко се напука и няколко зрънца побягнаха погнусено от непознатата слуз. Глухо прегурбени и едва промъквайки се през сенките трите силуета достигнаха един парк. Той бе малък, с красива беседка посредата, под която минаваше малка рекичка. Строителят реши да се облекчи да беседката. Викториус го погледна дяволито и му кимна да побърза. Архитектът, строител главно на нестандартни санитарни възли се покатери през оградката на беседката, понеже не видя вратичката. Викториус кимна на Чочос, а той му смигна съпричастно. Двете фигури се приближиха беднешком зад облекчаващия се архитект и дори не го изчакаха да свърши. Скочиха върху гърба му, наложиха го с бързи удари, докато не изпадна в несвяст. Ръцете им бяха облети с кръв и орина. След това бързо смъкнаха панталоните си и проникнаха в задното отверстие на архитекта. Когато свършиха повлякоха тялото му към границата, до която оставаше още малко. Когато я достигнаха хвърлиха тялото в реката, разделяща земята на Центурионите с Републиката и затичаха към митническия контролен пункт. Толкова бързаха, че дори забравиха да закопчеят дюкяните си.

(Следва продължение)

___________________
Забележка: Тексът е сатира към реални личности, чийто характер се базира на форумните им участия в www.***/phorum