Какво нещо са децата
2 мин за четене
Знаеш ли... вчера като се прибирах в автобуса имаше едно бебе. Невероятен сладур...
Винаги съм харесвал огромните им очи и... чистотата в тях. Имат най-неповторимия
поглед – сякаш те поглъщат, изпиват и веднага разбират какъв човек си...
Та въпросното бебешорче се заиграваше с мен от време на време, както и с околните -
тарашеше чантите на хората, които бяха близо до него, даже успя да намаже две
кайсийки от един господин и след 15 минути игра с тях, реши да си направи нектар от
кайсия използвайки чистите дрехи за кухненски плот, та аз му ги взех - не беше точно
взимане, посегнах към тях и то ми ги даде (майка му изпусна обаче веселбата докато
дремеше на седалката зад него. Е, на последната спирка й помогнах да свали количката
с разбойника и й подадох двете кайсийки с думите "Негови са, един господин му
ги даде." – едва ли вече ще се унася толкова лесно в автобус докато е с него).
Та идва един момент в който явно много взе да се чуди – разбойникът му с разбойник –
какво да прави, защото никой не му обръщаше голямо внимание и почна пак да ме дърпа
за джоба на панталона. Това беше най-високото място, до което можеше да се докопа от
своята обсадна машина препасан с колан - не толкова да го пази да не падне, колкото да
пази околните от неговите пакости.
В това време обаче дойде поредната спирка. Автобусът отвори врати и вътре се качиха
две кръшни млади девойки... Яки мадами ти казвам. С къси полички и наконтени.... абе
точно като за него, въпреки че бяха с няколко години по-големи, може би да са били 1ви
клас, там-там, не ги разбирам вече детските възрасти. И като ги надуши.... като хрътка
се хвърли към тях и веднага забрави за добрия батко. А аз си мислех че действам "от
врата за краката", нема бате, тоя пич направо ме удари отземи. В момента в който
мадамите минаха през вратата ги гепи за полите. Почна да повдига поличката на
по-готината какичка, а тя в първия момент явно се стресна и си вика „мале к`ъв е па
тоя простак!” врътна се да му резне един шамар, както си му е редът в подобни моменти,
ама като го видя какъв е сладур – веднага и се разхлопа сърчицето и почна да се черви,
и срамежливо да се кикоти поласкана от вниманието на млад и красив господин като него.
Обаче пича не се спря от първия път ами настоятелно продължи с опитите си да свали
младата дама и да се докосне до сърцето й, и като че ли успя. Е със сигурност мога да
кажа, че поне успя да се докосне до полата й.
Но историята не приключи до тук. Изведнъж нейната приятелка, явно засегната от това,
че не й се отделя толкова внимание почна да се заиграва с младия дон Жуан, а след това
се присъедини и още една симпатична млада дама на същата възраст, като предните две...
Е на следващата спирка мацките слязоха, но... покори им сърцата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Попов Todos los derechos reservados
Изторията се развива по средата на маршрета на автобуса, а слизането е чак след това, на последната спирка. За това е и в скоби сложено 
