КЪСА ПРОЛЕТ /много къс разказ/
На леля Невена<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Живееше в една от крайните къщи на селото. Сега стените и бяха полющени и мазилката паднала на места. Бръшлян покриваше сенчестата и страна. Градината стоеше занемарена - потънала в бурени и треволяк.
Наближаваше Цветница.
Жената излезе и остави гозбата да ври на котлона. Тръгна по пътя, който водеше до дерето. Вървеше бавно покрай нацъфтелите ябълкови дървета и шипкови храсти. Спусна се по слънчевата пътечка, спираща до широка поляна, там в дъното. Тревата още не бе просъхнала от дъждовете, валяли цяла седмица.
Река пресичаше поляната на две, течеше буйно и пълноводна. Храстите около коритото й имаха по-свежо зелени листа и цветовете им не бяха прецъфтели.
Започна да кърши клонки – жилави храсти...нямаше нож, нищо не взе със себе си.
Успя да сбере голям букет, въпреки че изподраска ръцете си.
Покрай нея мина куче – изглеждаше болно - на врата му зееше рана, сякаш някой се бе опитвал да го удуши с тел. Загледа я.. и отмина – завря се някъде из храсталаците до реката.
Слънцето залязваше тихо -
... Там, където бързата вода разпиляваше един букет от нацъфтели клони... а едно куче дърпаше черния креп, защипан в шипковите храсти. ..
На Цветница две сирачета,
мълчаливо седяха до гроба на
родителите си -
с помръкнали личица, а
от очите им падаха сълзи
върху разпокъсания черен шал.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
6+/6
