Любовта към ближния започва от самия себе си!

Любовта към ближния започва от самия себе си<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Любов- колко голямо и всеобхватно чувство, а се побира само в една дума. Но тази дума, колкото и простичко да звучи...,всъщност има много значения..Има различни видове любов- към животните, към природата, към хората....А именно сега ще пресъздам една случка, която е показателна, че любовта към ближния започва от самия себе си.

      Андрей седеше на една пейка в парка и мълчеше..Беше зима-люта, студена и коварна!Хората,сковани от студ едва пъплеха по алеята, дърветата стояха мълчаливи и гледаха тъжно, природата се беше омърлушила- гола и пуста...А в душата на Андрей беше празно..Той реши, че няма смисъл при тази отвратителна обстановка да ходи в кварталното кино, за да гледа поредния тъп и комерсиален филм, изпълнен с еднообразие и фалш!

       Но въпреки всичко,краката му сами го поведоха към кино „Карелия”, където предстоеше премиерата на филма: „ Самотата убива и отчуждава”. В салона беше претъпкано. Андрей се ядоса на няколко души, гневно ги изблъска, посмъмри нещо на ум и се отправи към мястото си- 2-ри ред, 6-то място!

       Хората му се виждаха толкова далечни и непознати, толкова грубовати и нескопосани, че той направо се отврати... За своя кратък живот, та той бе едва на 20 години, не беше изпитал обич, съчувствие, та камоли любов към „тези” същества....Не че се мислеше за божество, но просто не ги удостояваше с необходимото внимание..За него те бяха просто същества, които се движат напред-назад в сивото ежедневие, вечно бързащи за някъде и недоволни от всичко....

       Филмът започна! Хората,шумът , скърцането на седалките, всичко замря....Това шоу трая само 1 час и 30 мин. Но през този час и половина, сякаш се случи нещо с Андрей, сякаш той се промени...и филмът му показа може би най-важното в този живот-че самотата убива човек бавно, мъчително, но сигурно и ако той не се промени ,и не се изтръгне от коварните й лапи, тя ще го унищожи!

       Тръгвайки си за вкъщи, Андрей беше поразен!Нима толкова време е живял в заблуда и отчуждение? Нима не се е изправил мъжки с действителността!? Така разсъждавайки, той се озова отново в парка, на същата пейка...И докато разсъждаваше, Андрей видя едно симпатично момиче, сплетено на две плитки, седящо самичко на една близка пейка!

       Въпреки студа, то четеше една книга-явно интересна, понеже от време на време се появяваше малка бръчица между очите й..Андрей реши, че непременно трябва да заговори девойката, но не знаеш как? Това, че вечно беше сам го накара да загуби вяра у хората и да забрави как се общува нормално....

      Но въпреки това, със сетни усилия, той стана и отиде до пейката...Девойката на име Валентина,изведнъж вдигна сериозния си поглед и с усмивка на уста попита: „Желаете ли нещо?”. Нейното лице му се стори прекрасно-големите й зелени очи, сякаш планински ливади, насълзени от студа..страните й-румени и нежни, а устните...тайнствени и загадъчни...Андрей се запъна.Остана като ням.Но изведнъж куражът му се върна, той си спомни за филма и като пристъпи, каза ведро: „ Госпожице, очарован съм от вас..Бихте ли ме удостоили с честта да се запознаем?”

      И така...съвсем неочаквано от този ден нататък, пламна любовта между Андрей и Валентина..любов-силна и изпепеляваща, нежна и ефирна!Сега вече Андрей беше различен-по-милостив и по-добър, понеже беше влюбен! Той даде пари  на кварталния просяк, купи цветя от малката цветарка на ъгъла, помогна на една старица да пренесе багажа си и спаси от смърт едно бездомно куче....

      Сега светът му се стори приветлив- хората бяха чисти и спретнати,добри и благосклонни..И Андрей ги чувстваше близки! Той отново върна вярата и любовта си в хората и живота-сърцето му се изпълни с добрина и милосърдие...

      И след години, когато си спомни как се запозна с Валентина в онзи зимен ден, спомни си и за филма, гледан в кварталното кино”Карелия” и си каза:”Едно в този живот е по-ясно от всичко останало-Любовта към ближния започва от самия себе си!Стига да го осъзнаеш навреме!Защото не може само да получаваш, без да даваш!Това е любовта-да забравиш себе си!Да намериш щастието си в това на другите и да се раздаваш,доколкото можеш , и мигом да забравяш кому какво си дал!само тогава ще постигнеш синхрон със себе си и ще заживееш щастливо......!!!”