От светлината...до звука
4 мин за четене
-Видя ли облаците ?
-Да ще има буря . Само погледни какъв вятър духа.
-Не,не ти говорих за това.Погледни ги.Те сякаш си играят.
-Нищо не виждам.Влез вътре,студено е!
-На мен не ми е студено,остави ме.
-Ох,остани щом искаш ,аз влизам.-Каза тя и се чу оглушителното хлопване на вратата .
Погледнах пак на горе.Облаците се вихреха тъй бързо и устремно,сякаш се състезаваха.Превърнаха играта в танц.Тъй нежно и бавно се завъртаха безсилни да спрат.Преплитаха се всякакви нюанси на сивото така пленително,че да не мога да отделя очи.Беше толкова тихо,необичайно тихо,че чух първите капки паднали по сухата земя,а след това всяка следваща как свисти ,разцепваща въздуха,за да достигне своята цел.Блесна светкавица.Толкова спомени един след друг се втурнаха към съзнанието ми ,вихреха се ,завъртаха се като облаците видяни преди малко. Картини и звуци се преплитаха за първи път така неспирно,толкова бързо ,че едва успявах да ги различа.Незабравими мигове се появяваха тъй внезапно както си и отиваха...И ме оставяха с навятите от тях чувства в този приказен момент...Гръмотевицата ме събуди от този сън ,от този галоп из миналото.Всяка дъждовна капка все по-стремглаво се втурваше .Не се криех от дъжда,обичам да ме вали.Да усещам допира на всяка капчица ,по-нежен от всеки друг.Нова светкавица и нов вихър от спомени този път по- бавен....Две ръце докосващи ме в тъмнината на нощта...познато лице ,мъжко,усните му изричат "о...изникна нова картина прекъсваща първата..две очи ,тъй дълбоки ,тъй нежни погледът - страстен,желаещ...И край нова катрина...Със затворени очи съм и чувам "Ти си виновна да стигнем до тук ,ако не беше се държала така" и чувствам как под клепачите ми напират сълзи... Гръмотевица и всичко свършва..Отново свистенето на дъжда.Играещите си облаци исипващи всичкия този дъжд ,толкова сиви,стана ли са по-мрачни в игрите си ,по-връждебни.Поредният сблъсък и нова светлина.Поредната светкавица донесла ми връщане в миналото...Какво виждам ли ? Капещи сълзи ...капят по студения под .. едно момиче свито плаче заради несподелена любов...То надигна глава , сълзите му отразяваха малкото лунна светлина...познато ми е...,но това съм аз...Мигновено съзнанието ми се пренася в друг спомен...Изпълнена с гняв и огорчение едвам сдържам сълзите си.. вземам си чаша и наливам ...хващам я с дясната си ръка и тръгвам да отпивам ... до ушите ми достига звука от чупене на стъкло.. поглеждам ръката си ,а тя е цялата в кръв ,половината от чашата e останала в нея, а другата на пърчета по пода ... странно не усещам болка .. само огорчение от лъжите .. от разбитата на пърчета лъжлива реалност в която съм живяла до сега ... Две сълзи се търкулнаха по бузите ми ...Запомни ги ,Лъжлива любов, те са последните които пролях за теб ...Още нещо изниква в съзнанието ми .. един пресен спомен .. спомена как ме изпиват две очи .. как ги търся безутешо само да ги зърна за миг .. как се опитвам да ги забравя ,да ги изкарам от ума си и как не се получава ... как когато ги видя сякаш бавно ме пронизва болка .. породена от факта ,че тези две очи не ме обичат... не бих нарекла това спомен аз го чувствам и сега .. Оглушителен гръм прекъсна както спомените така и мислите ми.
-Тази беше близо-казах си.
По навик отменах мократа си коса от лицето.Побиха ме тръпки от студения вътър развяващ косите ми .И се загледах пак в небето ,заслушана в тишината....Нова светкавица.Завръщането беше неизбежно,но споменът този път бе различен...Виждам едно момиче,ако може така да се нарече ,не можех да не забележа издължения връх на ухото й,показващо се от иначе падналите пред лицето й тъмни коси.Вятъра нежно ги развя,сякаш я погали.Първият лунен лъч целуна усните й .Възхитителното създание ,явно принадлежящо на древния народ на елфите,се изправи,тогава видях сълзите й ,и се извика безпомощно "И аз те обичам ,мили,няма да те забравя,няма"...личеше си ,че се чувства безилна...бесилна пред съдбата ,явно отнела й нещо безценно...любимия...
-Няма ли да се прибереш най-накрая.Погледни се , мокра си до кости.- този път не светкавица ме бе върнала в настоящето.
-Добре де идвам.-май се бях задържала дълго в този спомен бурята вече утихваше -Само момент искам да се насладя на...
-На какво? На настинката която ще хванеш ли ?
-Никога няма да видиш красивото ,нали ?-казах с угорчение.
-О, да сигурно е.
Свистенето на дъжда вече беше спряло,вятъра който до сега рошеше мократа ми коса беше утихнал,облаците ставаха все по-далечни , гръмотевиците все по-глухи ,светкавиците все по-бледи.Тръгнах към вратата.Замислих се.Бях преживяла всичко което видях.Всичко.Без последния спомен или може би се лъжа. Напомня ми един...Отворих вратата и отново бяха прекъснати мислите ми .
-Какви ги вършиш?Няма ли да се спреш с твоята....
-Млъкни!Не желая да слушам.Прибрах се ,нали това искаше ,не ти ли стига ?-ева не се разкрещях ...
Неволно погледнах през прозореца до мен.Всичко отихна.Облаците пак се надбягваха,но вече бяха далеч.Светкавиците пак пресвяткаха ,но вече не можеха да ме върнат в миналото...Жалко.
-Да ще има буря . Само погледни какъв вятър духа.
-Не,не ти говорих за това.Погледни ги.Те сякаш си играят.
-Нищо не виждам.Влез вътре,студено е!
-На мен не ми е студено,остави ме.
-Ох,остани щом искаш ,аз влизам.-Каза тя и се чу оглушителното хлопване на вратата .
Погледнах пак на горе.Облаците се вихреха тъй бързо и устремно,сякаш се състезаваха.Превърнаха играта в танц.Тъй нежно и бавно се завъртаха безсилни да спрат.Преплитаха се всякакви нюанси на сивото така пленително,че да не мога да отделя очи.Беше толкова тихо,необичайно тихо,че чух първите капки паднали по сухата земя,а след това всяка следваща как свисти ,разцепваща въздуха,за да достигне своята цел.Блесна светкавица.Толкова спомени един след друг се втурнаха към съзнанието ми ,вихреха се ,завъртаха се като облаците видяни преди малко. Картини и звуци се преплитаха за първи път така неспирно,толкова бързо ,че едва успявах да ги различа.Незабравими мигове се появяваха тъй внезапно както си и отиваха...И ме оставяха с навятите от тях чувства в този приказен момент...Гръмотевицата ме събуди от този сън ,от този галоп из миналото.Всяка дъждовна капка все по-стремглаво се втурваше .Не се криех от дъжда,обичам да ме вали.Да усещам допира на всяка капчица ,по-нежен от всеки друг.Нова светкавица и нов вихър от спомени този път по- бавен....Две ръце докосващи ме в тъмнината на нощта...познато лице ,мъжко,усните му изричат "о...изникна нова картина прекъсваща първата..две очи ,тъй дълбоки ,тъй нежни погледът - страстен,желаещ...И край нова катрина...Със затворени очи съм и чувам "Ти си виновна да стигнем до тук ,ако не беше се държала така" и чувствам как под клепачите ми напират сълзи... Гръмотевица и всичко свършва..Отново свистенето на дъжда.Играещите си облаци исипващи всичкия този дъжд ,толкова сиви,стана ли са по-мрачни в игрите си ,по-връждебни.Поредният сблъсък и нова светлина.Поредната светкавица донесла ми връщане в миналото...Какво виждам ли ? Капещи сълзи ...капят по студения под .. едно момиче свито плаче заради несподелена любов...То надигна глава , сълзите му отразяваха малкото лунна светлина...познато ми е...,но това съм аз...Мигновено съзнанието ми се пренася в друг спомен...Изпълнена с гняв и огорчение едвам сдържам сълзите си.. вземам си чаша и наливам ...хващам я с дясната си ръка и тръгвам да отпивам ... до ушите ми достига звука от чупене на стъкло.. поглеждам ръката си ,а тя е цялата в кръв ,половината от чашата e останала в нея, а другата на пърчета по пода ... странно не усещам болка .. само огорчение от лъжите .. от разбитата на пърчета лъжлива реалност в която съм живяла до сега ... Две сълзи се търкулнаха по бузите ми ...Запомни ги ,Лъжлива любов, те са последните които пролях за теб ...Още нещо изниква в съзнанието ми .. един пресен спомен .. спомена как ме изпиват две очи .. как ги търся безутешо само да ги зърна за миг .. как се опитвам да ги забравя ,да ги изкарам от ума си и как не се получава ... как когато ги видя сякаш бавно ме пронизва болка .. породена от факта ,че тези две очи не ме обичат... не бих нарекла това спомен аз го чувствам и сега .. Оглушителен гръм прекъсна както спомените така и мислите ми.
-Тази беше близо-казах си.
По навик отменах мократа си коса от лицето.Побиха ме тръпки от студения вътър развяващ косите ми .И се загледах пак в небето ,заслушана в тишината....Нова светкавица.Завръщането беше неизбежно,но споменът този път бе различен...Виждам едно момиче,ако може така да се нарече ,не можех да не забележа издължения връх на ухото й,показващо се от иначе падналите пред лицето й тъмни коси.Вятъра нежно ги развя,сякаш я погали.Първият лунен лъч целуна усните й .Възхитителното създание ,явно принадлежящо на древния народ на елфите,се изправи,тогава видях сълзите й ,и се извика безпомощно "И аз те обичам ,мили,няма да те забравя,няма"...личеше си ,че се чувства безилна...бесилна пред съдбата ,явно отнела й нещо безценно...любимия...
-Няма ли да се прибереш най-накрая.Погледни се , мокра си до кости.- този път не светкавица ме бе върнала в настоящето.
-Добре де идвам.-май се бях задържала дълго в този спомен бурята вече утихваше -Само момент искам да се насладя на...
-На какво? На настинката която ще хванеш ли ?
-Никога няма да видиш красивото ,нали ?-казах с угорчение.
-О, да сигурно е.
Свистенето на дъжда вече беше спряло,вятъра който до сега рошеше мократа ми коса беше утихнал,облаците ставаха все по-далечни , гръмотевиците все по-глухи ,светкавиците все по-бледи.Тръгнах към вратата.Замислих се.Бях преживяла всичко което видях.Всичко.Без последния спомен или може би се лъжа. Напомня ми един...Отворих вратата и отново бяха прекъснати мислите ми .
-Какви ги вършиш?Няма ли да се спреш с твоята....
-Млъкни!Не желая да слушам.Прибрах се ,нали това искаше ,не ти ли стига ?-ева не се разкрещях ...
Неволно погледнах през прозореца до мен.Всичко отихна.Облаците пак се надбягваха,но вече бяха далеч.Светкавиците пак пресвяткаха ,но вече не можеха да ме върнат в миналото...Жалко.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Меренвен Анарион Todos los derechos reservados
