Падаща звезда

Падаща звезда Ти си звезда сред много звезди,но то блестиш като никоя друга.Не угасавй! Всеки търси начин да осмисли живота си - ти си мойто вдъхновение.Некавечно да е нощ,нека не настъпва денят,за да виждам през прозореца блестяща твойта светлина. Като вечерницата ясна твоита сила притегателна,Звездице,вика мойто име.Искаш да се кача на небето,да дойда при теб,но за всичко има си време,така както вярвам във теб.Върни молбата си жална в синьото звездно небе.Нощ,създадена само за мойте и твойте ръце... Излязох на разходка в мрака.Исках да се доближа до топлината на една звезда,толкова далечна и гореща.Мечтая да докосна нейното лице,да вплетем и слеем своите тела.Нашият свидетел - светлата луна - ще се скрие зад хълма,за да не пречи на страстта.Полудяла в самота моята душа знае,че невъзможната мечта няма да се сбъдне дорде и двамата не се срещнем със смъртта,най-искрено желана в сивата тъма. Родих се,за да страдам и не искам да живея вече,поробена от чувства към...една звезда - вярна стража на неспокойния ми сън.Отново пълня чашата,от която искам да забравя за тази нощна светлинка,наречена звезда.Трупът си искам да заровя веднага,на мига, да спра да дишам,да изчвзна със смъртта. Мразя младостта! Обичам зрелостта! Не толерирам глупостта! Подкрепям мисълта! Силно желая възмездие за моята душа,грешна и човешка,завладяна от младостта и глупостта. Читателю разбираш,че мразя се сама - това е заради живота и мойта свобода,които ми доказват всеки ден неопитност и слабост,презряни силно от мен. Силно се отнесох от блестящата звезда,оставила ме да се боря в страх и самота.Моята надежда за нашата съдба едва ли ще помогне на мен и радостта. Тези рими дотягат ми сега и чудя се за края на светещата топлинка...,но ето че денят иде буреносно и в нощната тъма видях падаща звезда... дек.2003г.