Помня

Какво още мога да кажа или направя...А и ти нищо няма да направиш. Е, предполагам, че края така или иначе щеше да дойде някой ден, защо не сега.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Питам се само дали всички моменти, които са означавали толкова за мен, са значели нещо за теб? Питам се...

Спомням си първия път когато те видях. В Лазур. Беше ми бегло познат от някъде, казах си, че си доста готин, но тогава бях с друг, дори не ми мина през главата да те свалям или нещо такова. Може би е за добро, та ти беше адски пиян. После направихме шоуто на цялата дискотека и бях прекалено заета да се наслаждавам на 5-те минутки слава. Хаха бяхме жестоки, понякога тайно се надявам някой чужденец да е снимал с камера или поне дигитален фотоапарат и един ден просто да получа колет с молба за автограф.

Спомням си и първия път когато разбрах за нея. Всъщност съм почти сигурна, че с теб флиртувахме тогава. Ако не сме, значи мен хич не ме бива във флиртуването! После тя дойде и те целуна... Трябва да призная, че доста се шашнах, всъщност вече ти бях хвърлила око – предишната ми връзка тъкмо окончателно се беше прецакала. Разочаровах се малко. Което е по-странно, ти веднага усети че нещо не е наред. Човеко, едва се познавахме...Защо имах чувството, че се познаваме от години?!

Помня и купона в Лили. Помня точно момента, в който влезе, а аз се разхождах от стая в стая и те засяках в коридора. Седна до мен. Защо седна до мен? Предполагам не е имало други места. Блузата ми имаше връзки на гърба – не спря да ме развързваш на майтап, а аз те подгонвах и ти взимах шапката. С тази сплескана коса приличаше на картинките на Грозното пате в детските ми книжки. Гонихме се из целия апартамент. После ти направи онази нескопосана шега и се извиняваше толкова време. Всъщност се надявах на нещо докато бяхме сами в онази стая... Но ти беше с нея. Вече няколко седмици! Като ти простих започна играта на бутилка, където ти направих онази огромна смучка на врата! Наричаше ме прахосмукачка седмици наред.

Помня първия път, в който се качих в колата ти. Цяла нощ ти се подигравах, а ти каза „Е, смятах да те закарам, но щом така мислиш...” и ми показа среден пръст. Точно когато се разделяхме и се отправих към такситата обаче, ти извика „Ей, хайде от мен да мине”. И ми пусна любимата си песен, с която вече ме беше поздравявал.

Помня концерта, на който си говорихме на стълбите на балкона. Тогава тя за пръв път видя заплаха в мое лице... Как ми се искаше да е права.

Помня, когато тя замина за София и с теб прекарахме почти целия ден заедно, не спирахме да си говорим, а когато се прибрахме си чатихме до 5 сутринта. На следващия ден дойде в онова ужасно време да ме гледаш как танцувам в концерт на открито! Сещам се, че ми падна шарената шапка, а ти изкоментира „Падна ти акцента”, защото ти бях казала, че обичам да се обличам с акценти. Същия ден по-късно катастрофирах и ти беше първия, на който се сетих да се обадя. Дойде веднага.

Помня когато ми каза, че си си обещал тя да ревнува от мен. Много ти се разсърдих, а ти се оправда адски нескопосано. Незнам защо, но някакси адски ми хареса, че ме използваш...

Помня нощта, в която се скарахте. За пореден път. Отидохме на кафе, за да го обсъдим, нищо че беше около 2 през нощта. Изпратих те до вас и, докато чакахме таксито ми, ти каза „Виж колко яка луна!” Още виждам тази луна понякога.

Помня вечерта, в която се напихме адски много с текили и коктейли. Е, не точно цялата... Сигурна съм, че ме подпираше когато се прибирахме. Ходи на ръце, за да ми докажеш, че всеки самоуважаващ се брейкар може да ходи на ръце, когато е пиян. Естествено, бях го виждала хиляди пъти, но беше прекалено забавно след толкова алкохол, за да ти кажа да престанеш. Като ме прегръщаше за чао, извика на таксито, че съм пияна и плащам в натура. И до ден днешен не съм ти казвала колко странно ме изгледа шофьорът, когато пристигнахме!

Помня как ме навиваше да се надигравам с конкуренцията. Трябва да ти призная нещо – мисля, че в крайна сметка заради мен излезе „интригант”. Съжелявам, че заради мен се прекрати едно твое приятелство. Е, добре де, точно за това твое приятелство въобще не съжелявам, както мисля и ти.

Помня, че ти беше човекът, който постоянно ме предупреждаваше да се пазя след първата ми контузия. И първият, който ми се обади след втората. Съответно, първият, на който казах, когато разбрах, че ще следва операция.

Помня когато онзи ужасен тип ми досаждаше и ми звънеше постоянно. На един купон ти взе телефона и говори с него 45 минути! Не ми е звънял от тогава.

Помня всички пъти, когато се опитвах да избягам от теб и от чувствата си. Всеки път ме връщаше, говореше с мен. Честити ми пръв миналия рожден ден, а аз бях толкова щастлива, когато се зарадва на подаръка ми за твоя.

Помня любимия ти филм – аз ти го свалих на диск. Помня за какво си плакал и за какво само си се просълзявал... И знам перфектно на какво се смееш... Помня усмивката ти, когато ми съобщи, че си приет...

Сега се подминаваме. Заради мен. Немога да ти бъда приятелка. Немога да ти бъда позната. А ти неможеш да бъдеш с мен... Няма друг начин  да те забравя – с всеки твой поглед се влюбвам още повече.

А аз заминавам. Толкова надалеч. Скоро няма и да се подминаваме....

Все някога трябваше да дойде краят...

Това ли е?!?