Приказка за човека и неговата цицина

Преди много, много години на света живял човек, добродушен и наивен. Пътят му бил труден и не лек... На всички хора правел той добро, но самият той от тях никога не бил видял. Омраза като порой го заливала отвред. Веднъж тежко той се разболял. Отишъл на знахар. Попитал го онзи нещо лошо ли е ял... Не намерил причината за болежката жестока -пратил го на рентгенолог в болницата градска и широка. Рентгенологът го видял и замаян, удивено ахнал! Пред чудото невиждано той мигом се прехласнал. Сред вътрешностите му той видял нещо леко и ефирно, което в него сякаш плувало, движело се бързо и  немирно... На душа приличало... Било нещо ужасяващо и чудато. Не знам, но то било с цинина. Изникнал медицински проблем голям. Как било възможно човек да е с душа? При това с издутина? Какъв позор! Каква нищожност! Това хвърляло нова светлина върху човечеството цяло! Ами ако се разбере тази тайна?! Рентгенологът събрал своите събратя да решат проблема, поставила ги диагнозата пред сериозна и трудна дилема: дали да го проснат веднага върху хирургическата маса и да извършат операцията уникална, но от първа класа; дали да проучат този феномен с опити безспир, или да го пратят по живо и здраво – да си ходи в мир... Накрая лекарското и научно любопитство надделяло, решили да го изследват. Да проучат детайлите изцяло... Извикали психотерапевт от странство – прочут, велик. Започнал да задава въпроси издалеко. О, вълшебен миг!Било предизвикателство страхотно, невероятно и голямо, да изследва човек с душа. Искал се опит, и не това само... От разговорите и беседите си с него лекарят разбрал, че проблемът идвал отдавна – много мъка човекът насъбрал: всеки го ругаел и обиждал, назовавали го с груби имена, хората били ужасни към него. С една дума – вълчи времена!Почнала болката сурова, но не знаел нейната причина, била тя съвсем отскоро – има-няма и една година... Дори не знаел за ефирното нещо, което било в неговото тяло - здравословното му състояние било добро -   общо взето като цяло... Лекарят му препоръчал да стане като всички останали хора, да сипе срещу тях лошотия и злоба без никаква умора. Така цицината на душата щяла завинаги да изчезне и без проблем: за такива неща той трябва сам да си е лекар – не ставало с мехлем! Послушал човекът заръките на лекаря от странство и прочут, започнал да казва: ”Майната на всичко!” Правел се понякога на шут... Сипел срещу всички сатанинска злоба, омраза, презрение и гадост, много странно – от всичкото това започнал да  усеща дори радост! Минали години. Човекът бил  излекуван. Чувствал  се   напълно  здрав,  но  променил   в  името  на
лечението своя благ и добродушен нрав.
...................................................................................................................................
Цицината в душата му отдавна, отдавна, няма я. Забравена е вече, но дали това трябваше да бъде най-ефикасното лекарство, ей, човече?

19.10.2005 г.