Прочувственост
177
0
10
Разхождаха се по една широка алея. Пак пленени от дъха на лятото. Само няколко
лампи, премигвайки, осветяваха сцената на любовта им, колкото и кратка да беше
тя. Е, минутите заедно не бяха като часове (както пишеше в повечето романи, на
болни, неусетили истинската любов автори). Усещаха, че всичко ще свърши съвсем
скоро. И тези минути наистина капеха като забързания есенен дъжд. Какво пък?
Оставаха емоциите. Следващата година щяха да горят от желание за нещо подобно
преди пак да заминат на едно пътуване, наситено с тези истински трепети. Уж се
случваше рядко да срещнеш точния човек и да се чувстваш така, както те се
чувстваха през последната седмица. Но на тях се случваше вече за трети път.
Всяка година се виждаха... но сякаш бяха различни, нови, неопознати. Въпреки
това се влюбваха отново, и отново. Постоянно си обещаваха, че няма да се
влюбят("Не,не пак."). Усмихваха се, когато си го обещаваха, защото за една
седмица бяха омаяни от полета си. Е, крилата им се умориха. Нямаше да има
следваща година. Май спомените станаха по-красиви и важни за тях, отколкото
новите им преживявания заедно. Магия... емоция ... страст ... Синатра ;)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
