Птиците умират летейки
Ясната вода леко се набразди, после замря. На сякаш огледалната
повърхност се вижда малка точица. Тя постепенно нараства, уголемява се и
загубва овалната си форма. После опитното око щеше да види в отражението,
че това е птица. То още вероятно щеше да забележи, че въпреки отчаяните
махове на крилете сянката се уголемяваше, докато почти достигно
естествените си размери. За момент всичко замръзна като в стоп-кадър -
птицата, водата и останалият свят, който вече не съществуваше. Плясък. Пръски.
Сподавен стон. Последно движение. Нещо завинаги умря. Тъмната вода се
спусна да го прибере.
повърхност се вижда малка точица. Тя постепенно нараства, уголемява се и
загубва овалната си форма. После опитното око щеше да види в отражението,
че това е птица. То още вероятно щеше да забележи, че въпреки отчаяните
махове на крилете сянката се уголемяваше, докато почти достигно
естествените си размери. За момент всичко замръзна като в стоп-кадър -
птицата, водата и останалият свят, който вече не съществуваше. Плясък. Пръски.
Сподавен стон. Последно движение. Нещо завинаги умря. Тъмната вода се
спусна да го прибере.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Минков Todos los derechos reservados
