Рождество
Капка роса се търкулна по крехкото, зелено стебло, пречупи го и наклони досами жадната степ. Пробуден слънчев лъч се заигра с нея и тя блесна, обвита във лъчист пашкул. Разнесе се полъх на свежест и чистота, пробудените птици весело зачуруликаха. Горски ягоди подадоха червени главички от своите чашки, пъстроцветни пеперуди прехвъркаха от цвят на цвят.
Момичето остави с треперещи ръце палитрата, загледа се в мокрото платно и потръпна. Писък и щастлив плач нарушиха тягостното утро, което бавно изпълзя навън, монотонно прозяващо се. Майка и дари живот! Тя бе станала "кака" тази сутрин. Бебешки плач се чуваше от към стаята на родилката. Каката радостно дотича по избелялата дървена стълба развяла русите си плитки. Прегърна изнурената измъчена жена, избърса потното и чело и заплака.
- Мамо, мила мамо, ти успя!
- Ромен ще го наречем, Ромен, на баща ти, той го заслужава. Жалко, че не можа да доживее появата на така очаквания син, промълви майка й.
Тя подаде малкото вързопче, в което бе новороденото, гледащо учудено света около него, на по-голямото си дете. Сияна го целуваше, смееше се на глас и плачеше.
Сълзите се превърнаха в бисери търкулнали се от шепа на девица. Съхнещата картина долу оживя - изгрялото слънце намигна закачливо и спусна златна люлка с въжета от момини сълзи. Бели ангели закръжиха, свирейки с чудни арфи и възпяха рождеството.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Илиева Todos los derechos reservados
