Сам!!!
Знаеш ли какво е ...<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Знаеш ли какво е да си сам, да си изгубен, да си обречен на нищото! Случвало ли ти се е да излезеш привечер навън сам и просто да тръгнеш нанякъде, без значение къде, просто да вървиш, да вървиш и да се надяваш...Да се надяваш на какво? Та ти вече почти си забравил какво беше преди! Но усещаш вътре в себе си, че "преди" някога го е имало! И просто вървиш с надежда! Обуваш си дънките, слагаш фланелката, която толкова ти напомня на най-близкия ти някога човек, слагаш си червената шапка с козирка, въпреки че навън е вечер и тъмните слънчеви очила! Защо и тях? Защото ще си по-незабележим, защото няма да виждаш хората, с които се разминаваш или просто защото така най-добре описваш душевното си състояние! Обличаш тежкото си зимно яке и обуваш някакви обувки! Заключваш вратата след себе си и звука от прещракването отключва спомена, че някога най-близкия ти човек заключи безвъзвратно вратата между вас и зарови някъде единствения ключ! Пронизва те тъпа болка някъде в гърдите, но вече си свикнал с това! Навън е тъмно, а очилата просто допълват тъжната картина олицетворяваща живота ти! А някога виждаше света цветен... Но някога не е сега! Сега вървиш по тротоара, съпътстващ някаква улица, свел леко глава и си мислиш... Какво минава през главата ти в такъв момент? Самосъжаляваш се и си спомняш колко щастлив беше преди! Да, беше щастлив, но го осъзна едва след като остана напълно сам! Без никого, без нищо, дори без вярата в себе си... Поредната кола профучава, разминаваш се с много хора, които даже и не те забелязват, въпреки че си с ярко червена шапка и тъмни очила в 8 вечерта! Те просто не те усещат, а и ти не им обръщаш особено внимание, защото си зает да се самосъжаляваш! В този момент живеете в различни реалности, които имат само бегъл физически допир и нищо повече! Да, боли! Тъжно е, когато се разминаваш с някой познат, а нито той те забелязва, нито ти имаш сили да го спреш и да го заговориш! Трудно е да преминеш в другата реалност! Студено е! Но ти не усещаш, че вън температурата е 2 градуса! Студено е вътре в теб, няма го човека, който само с усмивката си може да те сгрее... и вървиш...без цел...без посока...без... И какво намираш след като си изминал 4 километра отпуснато и мудно! Нищо - думата, с която свързваш дните си след като ключа беше захвърлен в някой прашен ъгъл и затрупан с куп други ненужни неща! Усещаш, че "преди" няма да се върне, че ключа няма да напусне новия си дом и че да се самосъжаляваш е безмислено, а и всички други ти го казват! Но нямаш сили да се промениш, нямаш стимул, нямаш никой! Нямаш! Сам си! Не забелязваш това, което "преди" ти правеше впечатление! Ето там, вдясно там, където стига малко светлина, в мрачната алея на онази самотна пейка! Момиче, с тъмен панталон и черно яке с вдигната качулка, с догаряща в отпусната й ръка цигара! Защо я забеляза, защо и обърна толкова внимание...Да, и тя е в твоята реалност! Тя е като теб сама и потънала в нищото! Но продължаваш напред и наникаде! Там където никога няма да стигнеш и от където скоро няма да си тръгнеш!
...всъщност по-добре е никога да не разбираш!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Чефко Todos los derechos reservados
