Сянката

Поредното прилепче прелетя над мен, също така безмълвно, както и останалите. Разликата беше, че това бе обляно от приказен лъч, спуснал се от пълната луна тази вечер. А аз продължавах…вървях бавно нагоре по склона и в главата ми се въртяха странни мисли, от тези, които не биха ти хрумнали, ако не се разхождаш сам в полунощ далеч от цивилизацията! Днес им бях дал пълна свобода… Звездец, едно средно голямо странджанско селце! Никога няма да забравя това небе където и да ме отведе съдбата! В мислите си винаги ще се връщам към дълбочината на тъмното небе посипано с безброй искрящи, като коледни лампички, звезди!Защо идвам все по-рядко тук… …Бях оставил последната къща на няколко километра зад гърба си!И вървях…за миг отклоних поглед от небето и видях, че под краката ми пътят вече не е отъпкан! Ето ме, тук съм, там където всичко е започнало – в дивата природа! Тук ги няма измислените човешки правила!Тук съм само аз и първичното!Тревата беше ниска и влажна, галеше голите ми глезени, дърветата високи с дебели стволове,караха ме да се чувствам малък и нищожен спрямо тяхното величие! Беше тъмно…кратък вой на сам чакал допълваше мрачната картина и пораждаше хладна тръпка лазеща по гърба ми! Не, не ме беше страх…не бях стигал толкова далеч, нещо тук ме привличаше! Спрях вцепенен…храста на 1 метър пред мен прошумоля! Не трябваше да правя резки движения! Опитвах се да не изпитвам страх! Гледах втренчено! Бавно изпод храстчето излезе средно голяма костенурка!Чак тогава сърцето ми се разтуптя забързано. Направих крачка напред, вдигнах очи от костенурката и тогава… … Го видях! Видях ли нещо въобще или беше плод на въображението ми! Някъде напред не много далече мъглява на цвят “сянка” гладко се скри зад близкото дърво! Исках да помръдна, но не можех! “Луната ли си прави шега с мен…преуморен ли съм…може би трябва да се връщам”- само част от мислите които се стрелнаха в главата ми!Но пътя назад беше “затворен” за мен, не можех просто да се обърна! Бях стигнал до тук! Дали това наистина беше призрак! Колко пъти съм се чудел дали съществуват? Нещо тук ме привличаше…! Минаха около 5 минути без нищо странно в картината пред мен. Пристъпвах бавно, чуваха се само стъпките ми и точно като се озовах зад онова дърво вой на чакал прониза пространството.Вече не изпитвах страх, само дразнещо любопитство! Дървото, явно ударено от светкавица някога не приличаше на останалите! Беше зловещо, разцепено на две неравномерни части!Отстъпих 2-3 метра и започнах да го обикалям оглеждайки се плахо настрани! Нямаше нищо странно всичко беше еднакво и нито следа от Сянката! Явно преумората или въображението си бяха изиграли лоша шега с мен. Реших да се връщам обратно явно не е днес денят за освежаваща разходка из дивата гора. Тръгнах обратно към храстчето откъдето излезе костенурката, но светкавично обърнах глава назад, сърцето ми заби с неимоверни темпове…реакцията ми бе породена от едно глухо отекване във въздуха “Ела с мен”! “Сянката”, така кръстих моя призрак, просто едно мъгляво петно на ръст колкото човек, не придобиващо никаква форма, преливаше в тъмнината горе на върха на склона на около 30-тина метра от мен!”Ела с мен” се понесе пак…и Сянката пропълзя някъде зад склона! Вече не чувствах..просто вървях нагоре със забързана крачка, но забавих като стигнах до мястото където Го бях видял за последно! Пред мен се разкри една долина голяма колкото футболно игрище а на другия й край Сянката явно ме чакаше и аз се провикнах “Какво си ти”! Не можех да сваля поглед от това непридобиващо никаква форма петно мъгла! “Ела с мен”- чух този път, сякаш само в главата си…и Сянката сякаш изчезна! Затичах се към другия край на долината, за миг загубих равновесие нагазвайки в голяма локва кал, измъкнах се и продължих по внимателно! Изкачих малко хълмче и дъхът ми спря! Бяха 10-тина, “танцуваха” носейки се във въздуха в кръг, наподобяващо индианските танци около огъня! Цареше гробна тишина, десет сенки се носеха във въздуха! Клекнах и ги наблюдавах като се стараех да не издавам никакъв шум! Някаква птица разпери криле и литна от дървото над мен причинявайки шумоленето на листата! Танца спря…полази ме ледена тръпка…усетих как тези мъгляви петна ме забелязаха и се вгледаха в мен, макар и да не виждах очи! Изведнъж всички петна сякаш се сляха в едно отекна едно зловещо, жадно “Чове-е-ек” и мъглата се стрелна към мен.. и всичко причерня… Събудих се, свит на топка в леглото си във вилата от няколко нетърпеливи слънчеви лъчи! ”Колко реално беше всичко! Но естествено бе само сън, призраци не съществуват!”- помислих си аз! И чух гласа на майка ми от кухнята “Майче, закуската е готова ставай”! Толкова се радвах да чуя звънкия и глас! Отвих се и потърсих чехлите около леглото си, но намерих само окаляните от локвата в онази долина маратонки…