Заблудени
И ето, тя заспиваше, а с нея заспиваше и целия свят или поне онази малка частица от него, която тя притежаваше..Сърцето и душата, умът и разумът, болката и любовта, страданието...които и бяха най-присъщи...
За миг тя затвори очите си, но нечий черен образ нахлу в съзнанието й и тя се вторачи в прозореца. Стаята и беше бедна-легло, ракла, евтино бюро и няколко нейни картини над него..Да, обожаваше да рисува! Сякаш само белите листи разбираха какво чувства тя..Сякаш само те я обичаха..
Ситните капки на пролетния дъжд ромоляха и се удряха нежно в перваза на чистия прозорец. Как искаше да се протегне през него! Да докосне онзи рай навън... Стъклото дори не личеше, а двете саксии с теменуги оставени отвън на него сякаш я викаха, чакаха я с трепет и охота..Дърветата бяха мокри, но някакси красиви.. Нима дъждът може да изчисти калта от тях? Само външно..само от кората им.. Стволовете им пак си оставаха изцапани с кръв, така както нейната душа беше омърсена с болка и отчаяние.. Но тя се стремеше да не показва чувствата си пред другите, искаше да я запомнят като усмихнатото и дружелюбно момиче, винаги готово да се притече на помощ...
Душата не говореше и сърцето мълчеше, усмивката беше фалшива като мечтите и..Външния вид умело прикриваше емоциите..Очите и бяха пъстри-преливаха се с цвета на косата и..някак тъмно руса, но те и придаваха загадъчност..Такива очи никога не биха излъгали. Но никога не беше сега. За всичко си има пръв път, въпросът е дали щеше да доживее до него..
Преди време на това легло тя бе споделила любовта с момче, което я напусна.Толкова ли жестока може да е съдбата? Защо именно сега си го спомняше.....Може би в този момент той е при друга и залъгва нея..Защо не беше тръгнала след него? Не беше го спряла?
Понякога човек остава без думи и после търси подходящите.., но тогава вече е късно
Всеки допуска грешки, понякога простими, друг път-не! "Внимавай следващия път"-мислеше си тя..Но дали след всичко това беше способна да се влюби отново?..Не е лесно да преодолееш раздяла с някой, на когото си дала всичко, а в замяна си получила лъжа, изгаряща и досега душата ти..
Погледна към тавана, после заспа. Не сънуваше, нямаше сили да го направи. За нея нощите минаваха еднакво-спомени, спомени и пак спомени..
Сутринта стана, разсъни се...Все един молив и лист..и нарисува неин автопортрет с коса в ръката...и качулка на челото..Нарисува се такава, каквото беше всъщност, защото тя беше смъртта...
"..И ето как и най-злите ни и лоши врагове могат да чувстват същото, което и ние, защото понякога зад мрачната душа се крие бяло сърце..а ти просто си сляп за да го видиш..и винаги ще останеш такъв..."-мислеше си едно обикновено момиче, което сега седеше и четеше разказа си...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Албена Стойчева Todos los derechos reservados
Браво, но вярвам, че всички имаме право на друга възможност и ако сме достатъчно силни и мъдри, бихме успели да поправим миналите си грешки.Успех...