Забранена любов - 1 част
3 мин за четене
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Той бе на видима възраст 40-45 години. Приятен, чаровен, добре сложен мъж. Такава бодрост и оптимизъм струеше от него, че беше заразна. А може би точно поради тази причина се бе захванал да помага на хората, не заради пари или слава. Мъже, жени, деца...и никой от тях не бе в състояние да устои на чара му. Седеше в кабинета си и очакваше следващия по спикъка... - Я да видим, кой е слеващия каза си тихо той и прелисти страниците на дебелия тефтер, в който бяха записани толкова съдби и надежди...погледът му попадна на името и ...за момент объркани чувства се настаниха в душата му. Та той бе професионалист... не можеше да си позволи лични контакти с хората, които ходеха при него за помощ. Вярно бе, че някой път нежните същества от женски пол се увличаха и кокетничеха като го развеселяваха допълнително с това, но всичко бе разбираемо , предвид това, което им даваше насреща: - неизживявани усещания, смях и поне половин час пълна релаксация и внимание. Това нещо в забързаното ежедневие дори веднъж седмично за повечето бе лукс, а за някои бе всичко... Дори излекуваните се връщаха при него по навик..., защото им беше приятно. И този път той усети увличането, но знаеше, че ще се справи...ще излезне от ситуация както го бе правил винаги досега. Да, той бе един уравновесен мъж напълно постигнал вътрешна хармония и надмогнал себе си...както и ежедневните дребни проблеми... имаше всичко, което му бе достаъчно. Обичаше семейството си и не чувстваше нужда от нищо. Доведоха я при него преди около година, уплашена като малко дете, вярно е че имаше много стрес и кой не би се стресирал в нейната ситуация...Той си обеща да направи всичко възможно, за да и помогне. Искаше тази напрегнатост да изчезне, да я изкара от ямата, в която бе влезнала...затова я викаше често на сеанс. Започна бавно и полека работа с нея, всичко вървеше по план, в един момент тя замина за известно време, бяха се разбрали да му се обади, когато се прибере обратно, но тя не го направи докато един ден почти се сблъскаха на улицата..Тя все още бе като уплашено зайче. Той искаше да и помогне и знаеше, че може... Покани я да го посети отново..подновиха сеансите и всичко изглежда беше наред...Свърши есента, дойде зимата....и тогава в онези студени зимни вечери, там при него нещо се случи, тя разцъфна....плахо, бавно, като крехка майска пъпка с първите топли пролетни лъчи и той знаеше, че това е само началото...Изтъркули се зимата, онази плашливост бе изчезнала, тя набираше смелост и на моменти дори ставаше дръзка, но после пак бързо се скриваше в черупката си, а той се наслаждаваше над своето творение... Отново за пореден път той бе върнал някой към живот, бе му придал смисъл, бе го накарал да разбере колко е хубав живота... Но имаше и едно Но! Нещо в цялото и поведение го привличаше по странен за него начин, нещо дълбоко в него му подсказваше, че тя усеща повече неща отколкото показва в действителност...защо ли бе този невинен свян в зелените очи....беше безпомощна и силна... Веднъж младата жена отиде...приседна до него, той задържа ръцете и, поговориха си, тогава тя извади прилежно сгънат бял лист и треперейки му го подаде, той го пое и започна да чете...беше стих написан за него, красиви думи облечени в детинска чистота, невинност и благодарност, стана му драго. Благодари и се разделиха ...до следащия път, когато за миг той видя сълзи в очите и, не беше сигурен защо...Мина време, сеансите бяха разредени, защото бавно, но сигурно тя започваше да се изправя на крака и той искаше да я направи по-малко зависима, да я научи как да се бори да бъде достатъчно силна... за жалост все още основния проблем заради който отиде при него не бе разрешен, но напредък вече имаше макар и бавен.
Един слънчев ден тя му подаде сгънат лист отново...този път бяха два...не смееше да го погледне в очите, нещо му подсказа, че този път няма да е само благодарствен стих...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Илиева Todos los derechos reservados
