ЗАКЪСНЯЛА ЛЮБОВ !

  В празничната вечер аз реших да разкажа за една любов, която донесе със себе си повече тъга, отколкото щастие и повече сълзи, отколкото смях...

Днес е 25-ти декември 1999г. В тази прекрасна нощ много хора по света се забавляват, пеят и се смеят, но има и други, които са загубили играта със Съдбата и тя навярно тихичко и лукаво им се смее на изкривените от болка и мъка лица ...

Навън вали ! ... Ситни снежинки танцуват своя хаотичен танц. Коледното настроение е обвило града и весели блещукащи лампички светят в различни цветове, но за трима души те угаснаха завинаги ! И сега аз ще ви разкажа тяхната история!

Ще започна с едно писмо напоено с чувства и Любов...

" Здравей !

Знам, че все някога това писмо ще достигне до теб Франки, защото ти всъщност си човека , за който е предназначено ! Моля , който и да го намери да го предаде на Франк ....

...Обичам те , Франки, винаги съм те обичала от мига, в който усетих твоя мил поглед как пълзи по моето лице и навлиза дълбоко в душата ми. И ще те обичам до края , до моя край ! А , ако има любов и след смъртта , то тогава ще те обичам вечно ! Защото ти си моят свят, ти си моята мечта , която така и не се сбъдна , а това беше единственото , от което имах нужда. През последната година мислите ми летяха само към теб, сърцето ми туптеше за теб , а погледът ми те търсеше къде ли не , та дори и там , където е невъзможно да те открие и наистина така и не те откриваше освен на няколкото снимки , които пазех на дъното на шкафа си.
Живеех в спомените, в един измислен, красив свят, в една бляскава, та дори до ослепяване , жестока илюзия. Илюзия, създадена от спомени за миговете прекарани с теб.

Вечер си лягах , затварях очи и се прехвърлях в онзи пролетен ден и онази красива тъмна нощ , когато бяхме заедно. Криехме се в булото на ноща, а сутринта, когато се събуди зората, тичахме да се скрием от светлината.
Сещах се как си говорехме, как се радвахме на пролетта и живота ... и оттогава имах възможността да те видя само веднъж, но това за мен бе недостатъчно !

Това е, не мога повече, просто исках да знаеш истината!
Вече някой друг ме зове - зове ме тъмнината ... Отивам да ме спаси смъртта вместо любовта.....

13. ноември 1999г. Вивиан "

....Ето, това е писмото, сложило началото на тази тъжна любовна история ! По всичко личи ,че любовта е наистина силна ! Но с това писмо се е стигнало и до нейния край , защото беше последното нещо оставено от Вивиан след като тя ...

Денят беше 7-ми Април 1998 г. Вивиан с нетърпение очакваше този ден , защото знаеше , че най-накрая ще се види с Франк и ще има поне няколко часа с него. Защо е било толкова трудно да се видят ли ? Ами , тя беше омъжена. Съпругът й се казваше Пол . Бяха женени от няколко месеца като преди това са имали доста дългогодишна връзка ( може би осем години , ако не ме лъже паметта). Обичаха се много, но те така и не успяха да тръгнат по един път към едни и същи мечти. Живееха заедно в големия град, нямаха финансови проблеми, работеха и изкарваха предостатъчно пари, за да се чувстват перфектно. Имаха планове да се пренесат в нов по-голям дом и си бяха планирали бъдещето, което изглеждаше неописуемо красиво. Бяха хубава двойка, освен това и се разбираха чудесно. Компромисите във връзката не им бяха чужди, имаха си доверие. С една дума те имаха толкова перфектен брак , че просто беше съмнително всичко да е толкова хармонично между тях. И да, след време всъщност се оказа , че не е чак толкова бляскав, както може да е само в един филм или измислен любовен роман с щастлив край.

Вивиан бе на 25 години, съвсем в разцвета на своя живот, но когато някой погледнеше в очите й не виждаше радостен и щастлив човек. Виждаше се някаква празнота, но никой не знаеше защо се чувства толкова самотна като гледаше какъв розов свят я заобикаля. Но понякога истината стои под видимото !

Пол я обожаваше, правеше всичко за нея, дори тя самата ми го е казвала. Но както и да е , сега ще разберете какво не й достигаше....

.... Франк (споменатият в написаното от Вивиан писмо ) бе нейн много добър приятел още от колежа.Той също е на 25 години като Вивиан. Много, много добро момче . Те двамата си подхождаха, освен като характери и като визия. Можеха да бъдат красива двойка . Само ,че Франк е колеблив във всяко едно отношение и това определено му пречеше. Изключително плах и нерешителен , което за мъж на двадесет и пет години не е съвсем в негова полза . Но по-важното е , че с Виви винаги се разбираха , дори и без думи - достатъчни им бяха няколко погледа. Бяха като една душа разкъсана между две тела.

Когато тя плачеше, той само с една усмивка успяваше да пресуши сълзите й .Тя просто беше влюбена в него и той го усещаше, но така и не успя да й признае, че и той я обича.

Да се върнем на датата 7-ми Април 1998г. Вивиан и Франк се срещнаха и за нея целият свят се изгуби от погледа й. Тя виждаше само блестящите му жълто-зелени очи, силуета му за нея бе божествен. Вивиан беше готова да направи всичко с него в този ден. Съвестта й се обаждаше от време на време, но Вивиан не й се даваше. Любовта бе по-силна в двубоя между съвест и любов.

Прекараха един вълнуващ ден и една звездна нощ. Няма да разказвам с подробности, така както Вивиан ми го разказа, защтото е прекалено лично и това си е била тяхната прекрасна и кратка приказка. Нека само те си я знаят.

Ето, така започна всичко с тази кратка среща , по-точно това , което го имаше се засили.

Какво стана после ли ? Отговора за съжаление е - нищо !

Оттогава се видяха само веднъж за броени минути ...

Но с времето чувствата на Вивиан се издигаха все по-високо в небесата, докато не достигнаха безкрая . И в този безкрай капката надежда изгоря, изпари се. Вивиан се молеше и се надяваше, че все някой ден ще бъде с Франк и беше готова да чака и вечност , ако бе сигурна , че ще бъдат заедно. Но, уви ! Това, което й даваше сили умря , загина без помен и доведе нея за ръка до гибелта.

И така погледнато от другата страна Франк също беше влюбен във Вивиан, но не можеше да й го признае, защото може би се страхуваше какво ще стане с тях, след като тя беше омъжена, а може би пък любовта му не беше нарастнала чак толкова, че да прескача всякакви стени и препятствия. Знам ли ?

На 13-ти Ноември 1999 г. Вивиан дойде при мен и ми разказа всичко това, което ви разказвам и каза , че не издържа повече на това напрежение и мисли да отиде в едно отдалечено селце , където имаше вила. Беше си я купила от един нейн приятел, Джордж, малко преди да се запознае с Пол. Рядко ходеше там , но на вилата наистина беше спокойно и човек можеше да се отпусне и да се откъсне от действитлността, да помисли , да вземе решение и т.н. Тя ми каза, че отива за една нощ, за да преосмисли всичко. И така тази нощ се превърна в нейната най-тъжна нощ, но тя така и не разбра какво щастие я чакаше в същата тази вечер. Ако тя не бе тръгнала към ... пропастта.

Не съм бил там, но вероятно първо е написала писмото до Франк и след това си е облякла черна , широка рокля от коприна и е трънала към хълма, където е гробището на селцето . То се намира в най-високата част на района и в края има пропаст.

В същия ден малко по-късно към 18:00 ч. Франк също дойде при мен да търси Вивиан. Аз му разказах всичко, което тя сподели с мен и тогава той ми призна, че също има чувства към нея. Искаше да му кажа къде е, за да й признае любовта си, защото вече не можел да крие и сдържа емоциите си. Каза ми , че мисълта за Вивиан го влудява и с времето все повече започвал да мисли за нея, да я сънува и т.н Тогава със сигурност разбрах, че тяхната любов се подхранва двустранно и може да се превърне в нещо истинско и велико, защото няма нищо по-хубаво от това двама души да се обичат и с помоща на тази обич да създадат големите неща в живота си възоснова на подкрепа, доверие и помощ. Неща, които не всеки може да ти даде, а и да получи от теб.

Съответно аз му казах къде е Вивиан, защото знаех какво щастие щеше да бъде и за двамата. Франк взе колата си и тръгна към вилата. В последствие разбрах, че е стигнал в 22:00 ч. и, когато стигнал намерил писмото. Веднага се е досетил какво може да значи то и тръгнал да я търси ...

Сърцето му затуптяло от ужас , както , когато човек се буди изпотен и разтреперан от кошмар , когато видял Вивиан да стои на ръба на скалата, но за съжаление това не беше сън, а най-реалната действителност. Лунната светлина проблясквала по черната й дълга коса , която ледения вятър разпилявал по гладките й рамене. Накацалите по голите зловещи дървета , гарвани , тъжно грачели като че ли оплаквали всяка мъртва душа витаеща и търсеща покой.

А може би грачели като подкана за още една душа . Там нямало никой друг, освен сивите надгробни плочи и нощните птици. Обстановката била толкова злокобна, мрачна и черна , че дори аз самият не мога да си я представя. Всичко се случило за миг. В момента, в който Франк видял Вивиан на ръба на дълбоката пропаст той викнал с цялото си гърло, но тя , неговата любов, вече политала като черна птица , раздираща нощната тъмнина, надолу , където смъртта я чакала с ръце отворени за ледена прегръдка. Може би е чула гласа на Франк , но вече било късно, твърде късно.

Понякога човек не трябва да чака толкова дълго, за да признае чувствата си, на когото трябва , защото може да се окаже наистина късно !

Колко ли щастливи щяха да са сега? Може би щяха да празнуват Коледа с чаша шампанско в ръка, може би щяха да си разменят усмивки и целувки и да се радват на празника. Ако Вивиан знаеше, че Франк идва при нея, за да й каже това, което тя най-много искаше да чуе , точно , когато си мислеше, че никога повече няма да го види, какво ли щеше да стане ? Никой не знае ... няма и да разбере....както и тя никога няма да узнае, че любовта й е била споделена, но понякога животът постъпва типично в негов стил - жестоко !!!

В памет на невъзможната любов!!!

25.12.1999г. (22:40 ч. )