*** (Белла Ахмадулина)
1 мин за четене
По улицата ми за кой ли път
приятелите бавно си отиват
Угодните прозорци вече спят
-приятелите с мрака се завиват.
Прибират позапуснати дела
във дом където музика не стига,
а по стените балерини на Дега
перата сини слагат тихо.
Какво пък, нека , нека няма страх
във безащитните ви бели нощи,
че на предателството тежка прах
приятели, очите ви пробожда.
О самота, характера ти като бог,
със остриета бляскаво-железни
затваря всичко в кръг жесток
където увещания са безполезни.
Ти призови ме, после нежно награди
щастливеца във мен, избран случайно
ласкай, и утешавай в твоите гърди,
…и ме умии във синята си тайна.
На пръсти, със ръце ще се протегна.
Завършвайки забавения жест
ще грабна лист в гората ти вълшебна
-сиротност да открия в край злочест.
Дари ми тишина от книжен прах
и на концерти строгите мотиви
и мъдроста да ги забравя тях:
които мъртви са или са още живи.
И ще позная мъдрост и печал
четейки знаци в мъртвите предмети
Природата като безценен дар
ще ми разкрие детските секрети…
Тогава от сълзите в тъмните води,
от минало невежествено-строго,
приятелски прекрасните черти
ще проявя и ще стопя отново.
Белла Ахмадулина
http://www.litera.ru/stixiya/authors/axmadulina/po-ulice-moej.html
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Динински Todos los derechos reservados
Предпоследния който е много хубав според мен
