Metallica - Unforgiven II

Lay beside me, tell me what have they done
Speak the words I wanna hear, to make my demons run
The door is locked now, but it's open if you're true
If you can understand the me, then I can understand the you

Lay beside me, under wicked sky
Black of day, dark of night, we share this pair of lives
The door cracks open, but there's no sun shining through
Black heart scarring darker still, but there's no sun shining through
No, there's no sun shining through
No, there's no sun shining

What I've felt, what I've known
Turn the pages, turn the stone
Behind the door, should I open it for you?

Yeah
What I've felt, what I've known
Sick and tired, I stand alone
Could you be there, 'cause I'm the one who waits for you
Or are you unforgiven too?

Come lay beside me, this won't hurt I swear
She loves me not, she loves me still, but she'll never love again
She lay beside me, but she'll be there when I'm gone
Black hearts scarring darker still, yes she'll be there when I'm gone
Yes she'll be there when I'm gone
Dead sure she'll be there

Yeah
What I've felt, what I've known
Turn the pages, turn the stone
Behind the door, should I open it for you?

What I've felt, what I've known
Sick and tired, I stand alone
Could you be there, cause I'm the one who waits for you
Or are you unforgiven too?

Lay beside me, tell me what I've done
The door is closed, so are your eyes
But now I see the sun, now I see the sun
Yes, now I see it

Yeah
What I've felt, what I've known
Turn the pages, turn the stone
Behind the door, should I open it for you

What I've felt, what I've known
So sick and tired, I stand alone
Could you be there, cause I'm the one who waits
The one who waits for you

Oh, what I've felt, what I've known
Turn the pages, turn the stone
Behind the door, should I open it for you
So I dub thee unforgiven

Oh, what I've felt
Oh, what I've known

I'll take this key
And I'll bury it in you
Because you're unforgiven too


Never free
Never me
Because you're unforgiven too

* * *

Легни до мен и ми кажи какво са сторили,
изречи думите, които искам да чуя, които ще събудят демоните ми.
Вратата ми сега е заключена, но ще я отворя, ако си истинска.
Ако ти можеш да разбереш какъв съм, тогава и аз ще мога да  разбера  каква си ти.

Легни до мен под порочното небе,
мрачно през деня, черно през нощта, споделяме живота си.
Вратата се отваря със скърцане, но през нея не нахлува слънце.
Едно белязано мрачно сърце става още по-черно,
но в него не нахлува слънце,
не, слънцето не огрява,
слънцето не грее...

Каквото и да съм чувствал,
каквото и да знам,
обръщам страницата,
продължавам напред,
застанал зад вратата,
дали да я отворя за теб?

Да,
каквото и да съм чувствал,
каквото и да знам,
стоя сам и отегчен.
Можеш ли да бъдеш там,
понеже аз съм този, който те чака?
Или и на тебе не ти е простено?

Ела и легни до мен, кълна се, че няма да боли.
Не ме обича, обича ме... Но тя никога вече няма да обича.
Тя ляга до мен и ще бъде там, когато си отида.
Белязаните мрачни сърца стават още по-черни, но, да,
тя ще бъде там, когато си отида,
да, ще бъде там, когато си отида,
убеден съм до смърт, че тя ще бъде там...

Каквото и да съм чувствал,
каквото и да знам,
обръщам страницата,
продължавам напред,
застанал зад вратата,
дали да я отворя за теб?

Да,
каквото и да съм чувствал,
каквото и да знам,
стоя сам и отегчен.
Можеш ли да бъдеш там,
понеже аз съм този, който те чака?
Или и на тебе не ти е простено?

Легни до мен, кажи ми какво сторих.
Вратата е затворена, също като очите ти.
Но сега виждам слънцето, сега виждам слънцето,
да, сега го виждам...

Да,
каквото и да съм чувствал,
каквото и да знам,
обръщам страницата,
продължавам напред,
застанал зад вратата,
дали да я отворя за теб?

Да,
каквото и да съм чувствал,
каквото и да знам,
стоя сам и така отегчен.
Можеш ли да бъдеш там,
понеже аз съм този,
този, който те чака?

Да,
каквото и да съм чувствал,
каквото и да знам,
обръщам страницата,
продължавам напред,
застанал зад вратата,
дали да я отворя за теб?
Нека ти бъде простено...

О, каквото и да съм чувствал,
каквото и да знам...

Ще взема този ключ
и ще го заровя в теб,
понеже и на тебе не ти е простено...

Никога свободен,
не и аз,
понеже и на тебе не ти е простено...