Пет часът е (Демис Русос)

(Aphrodite's child) Във пет часът Търся път в улична тъга А мисълта през града крачи все сама. Спомен красив в минал ден аз разхождам пак със мен. И е жестоко да знам Че лицето ми там На стъклото Съм аз. И е жестоко да знам че останеш ли сам си говориш без глас. Във пет часът Търся път в улична тъга. Само нощта е добра и е с мен сега. Дава ми тя спомен скъп -на годините звукът. И е жестоко да знам Че лицето ми там На стъклото Съм аз. И е жестоко да знам че останеш ли сам си говориш без глас. Във пет часът Търся път в улична тъга. А пък нощта е добра дава ми сега: Дни и надежда и звезди и сънувани мечти.