danisab

44 результатов

Март без предразсъдство 🇧🇬

Мартенското слънце се усеща,
не е като лято, но все пак
въздухът отдава се на среща
с меко-веселия сняг.
Улиците тихо спорят, ...
116 2

Върволицата на Ева 🇧🇬

В прегръдка на раздяла
потъваща се свиваш,
косите-одеало
сълзите прикриват.
Затоплено сърцето ...
114 2

Пътят на русалката 🇧🇬

Приливът ми даде сили,
аз не вярвах , че съм там.
Отстоявала с усилия
тайната на моя срам.
ПРигодена за пътуване, ...
123 4

Егоморфоза 🇧🇬

Залепнали крилата не буксуват,
а сякаш бавнооборотно
опитвам те да продиктуват
послание- ограбено самотно.
Застинало в паяжината ще доживее ...
103

Таборът и скитникът 🇧🇬

Оскотяло време,
пребиваващ стан,
няма кой да вземе
скитник поруган.
Уж съдбата тежка дала е урок, ...
104 4

Кутията на Пандора 🇧🇬

Събуждането е като аборт,
насила оперирам сетивата си,
във празен мрак очите адаптирам,
над затопленото тяло издевателствам.
Мъглива баня с плочките от лед ...
153 2

Искаме ли много... 🇧🇬

Има много подредени дни
и такива с хаос истеричен.
Има дни, в които не върви
и се чудим на късмета си себичен.
Нагласени газим във вода ...
207 4

Любовта преградите прехвърля... 🇧🇬

Разделям океана и владея
вселената на мойто женско битие.
В очите ми оглежда се небето,
сега ще плувам в своето море.
Звездите ги свалих, когато влязох ...
193 2

Ловец на души 🇧🇬

Ловец на души Измолено търпението ме буди, очите търсят друга светлина. Безименният страх се чуди дали ще го приеме утринта. Ръцете тежко се преплитат в борба с непознатия си враг и дрехи възлите разплитат за да се навържат пак. Нужно ли е да го видя и истината да я разбера. над огледалото се вдига ...
176

На баща ми... 🇧🇬

На баща ми... Тогава детето в мене умря.. И моят вик изпрати те в тъмнината. Сега, когато всичко опустя споменине само чукат на вратата. Годините ме върнаха назад, гроба пресен бе покрит с цветя. И днес се моля за душата ти... колко тихо, бързо отлетя... А исках да ни видиш помъдрели, успели в живот ...
193 4

Дървото на Юда 🇧🇬

Дървото на Юда "видя съвсем ясно какво виси на дървото..." А.Кронин Огледалото с критика вече ми отвръща на погледа търсещ. Усещам компромис ,облечен в мил страх да не потърся утеха, внимание,взети наужким от дрехата моя. Пролетта плахо отдавна поиска времето свое. Сега, в Балзакова възраст би трябв ...
159

Два диоптъра късогледство 🇧🇬

Роднински хор огласяше антрето,
а тя звука до минимум забавяше
и влизаше в банята, където
подмятания миеше,забравяше
че вече не е възраст завистлива ...
156 4

Зад буквите на името... 🇧🇬

Цветна да беше душата човешка-
бихме я трили с гума до мрак-
да я поучим от грешките,
за да не повтори пак.
Сивкави носим ги, онемели, ...
153

Звезда от детството 🇧🇬

Сънят ти още не донесъл
лъчът от детската звезда,
която като малка те унасяше
и бдеше над невинноста.
Сега очите не желаят ...
136

Дълго -кратко 🇧🇬

Минутата без теб се раздвоява,
на свой ред прави нови дни,
във времето се наслоява,
боядисва в черно белите стени.
Искам да протегна длани, ...
162 2

Живот в захарница 🇧🇬

Захарницата ги викаше..
Като аромат на кестени -
бездомните дечица.
Милиони малки стъкълца,
прашинки с вкус на болест, ...
136

Гледка от прозореца 🇧🇬

През прозореца го виждам-дрипав.
Рови в контейнера, нещо дрънчи..
Тежки ръждиви окови , врязани
в нечии крака...Как вали...
Дали ще си намери нещо ...
145 2

Рисунка на живот 🇧🇬

В младостта й имаше картина,
в която често своя поглед спираше.
С горда крачка на богиня
вървеше, а кръвта пулсираше.
Сега рисува зимна колесница, ...
158 2

Пожелай си... 🇧🇬

Пожелай си надежда, когато
ровиш с пръсти в бездънна пустиня,
виждаш черна дупка до вратата,
чакаш безпредметна милостиня.
Пожелай си успеха на пътя, ...
249 12

Женска орисия 🇧🇬

Да бъдеш жена е понятие
без време, без грам обяснение,
да бъдеш работна ръка-предприятие,
красива и умна , и пълна с търпение.
Да теглиш със зъби конците житейски, ...
173 4

Земетръсна зона 🇧🇬

Хиляди мравки предприеха атака по твоите крака.
Сепна се ти, в главата ти бръмна муха.
Взе си часовника, златен е , скъп е
и ланеца тежък си взе,
ключа превъртя,прага пристъпи, ...
129 2

* * * 🇧🇬

Истински дни.
Изкуствено черни са.
Нощите-скелети.
С мъка се сменят
еднакви в жалбите- ...
147 2

някъде към върховете... 🇧🇬

Във изгрева аз цвят намерих,
да боядисам душата избеляла,
криле на чайка аз разперих
да полетя над пустош изгоряла.
Море, в очите заледено, ...
171 10

Ревност 🇧🇬

Дойдох.
Видях в гола стая
висяща паяжина-параван.
Зад него скучните ъгли
събираха си мухъл на таван. ...
190 2

Стига ми един приятел... 🇧🇬

Можеш да бъдеш добре и самотен, сгушен далеч от прахта, от хорския говор,от немотия, от злоба човешка и суета. Да потънеш в избелелия, купен на старо диван, да поемеш дъх в уверения, че в живота за нещо и ти си избран. Но когато във въздуха лепнат и не падат думи-сълзи, а си сам и стените не шепнат, ...
212 8

Жена 🇧🇬

Мъжки силует през реката минаваше, хладни талази умора отмиваха, скулптура нежна на рамо не шаваше, красотата й вечна сили наливаше. Така през годините майстора раждаше все нови различни жени- ниски,високи,красиви,особени, но с истински предани живи очи. Дали е легенда, не знам,но с очакване изложба ...
191 2

Изстинало кафе 🇧🇬

Кафето вдига пара на ръба зад вестника, от вчера изоставен. Обяд е вече-аз не ставам за днешен вестник,сигурно разграбен е. Така не станах,когато чух гласа й- вълшебство от птиче гърло се изливаше. Стоях и слушах,но не приех я в мен, днес песента й тъжна в мен надига се. Пропуснах ли момента?Изтърва ...
169 2

Кръпка на душата 🇧🇬

Години изтекоха, моят часовник спря на момента, когато си тръгна. Беше добър, мил,нежен, /къщовник?!/, но от спомени жълти нищо аз не изтръгвам, от душата-буренясала градина, която изостави ти фатално и така година след година ветровете брулеха брутално живота мой и цветната картина /любовна/ сви се ...
155 2

Дъжд за живот 🇧🇬

Заблестя. Капчиците вода се стекоха по мръсния прозорец. Терасата все още не се е срутила под тежестта на изостаналите стъпки. През пердето се вижда облизаното игрище. Топъл дъжд. Вече го няма. Скочи от терасата. Заблестя. Самота...
146 2

В съня 🇧🇬

Сънуваш, по-лека си от въздуха
и нищо няма смисъл в кулата на радостта,
освен да бъдеш окрилена
и да се слееш с обичта.
Една ръка през облаците влиза ...
233 2

Смяна на сезона 🇧🇬

Охлаждането на сезона факт е, не носим вече леко поведение, разтворили мухлясалите лакти навличаме се с нетърпение. Да не измръзнем, да не легнем на вечно искаща кушетка, болката да не пристегнем, за да я скрием под наметка. Безверни сме, но ваксинираме уклончиво към зло съзнание, треперим да не про ...
167 2

Кактус 🇧🇬

Останах сама... Без бодли, без храна, без вода.. Останах самотен кактус, чакащ смъртта. Дано да дойде по-бързо! Макар че едва ли има желание да бие път през пустинята...
213 14

* * * 🇧🇬

Изсъхна цветето, уж гледано. Плевелите бяха цел. Отровата не бе премерена и всичко стана бързо. Домъчня ми- за красотата зелена, за закачката с новия ден. Заради теб домъчня ми. Цветето е вместо мен.
147 2

Люб-оф-ф-ф 🇧🇬

Любовта май я няма.
Внушение.
Измама.
Видение.
Няма я. ...
242 6

Падналият ангел 🇧🇬

На никого по пътя си житейски,
не съм го казвала, облечена в искреност.
Минавайки по улици,спирайки на гари,
аз всички съм ги мислела
за дяволски продажни. ...
173 2

Съперница 🇧🇬

Къде да те търся, в кой свят да отида..
Къде да спра своите уморени очи?!
Когато тялото мое в съня тежък навлиза
виждам те близо, усещам дъха ти дори.
Разплетох коси, рязах тяхното злато, ...
170 4

Слънцето за друг изгря 🇧🇬

Изгорях..А беше приятелство.
Сутрин му махах с ръка.
Бързах да срещна очите му,
да бъда първият лъч за деня.
Отварях широко вратите, ...
196 14

Зряла младост 🇧🇬

Кураж в препоръката препратен
е като стъклена солница.
Желанието в неволя е обляно
и чупи се частица по частица.
В отраженията набрали скорост ...
136 2

Влак на светофара 🇧🇬

Нагорещени релсите безмълвни
разнасят хорските товари.
Поучукан влакът-мълния
последни силици запали.
Останало му само името- ...
144 2

Реален сън 🇧🇬

След съня е като сън
будна съм, едва поглеждам.
Още мисля си, че съм
в здраво изтъкана мрежа.
И ръцете-пипала ...
210 2